O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 21.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1106 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 24880/01.08.2011 година на М. А. А. от [населено място] чрез адв. Ф. Д.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 832/ 24.06.2011 година по гр.възз.д. Nо 680/2011 година на ОС-Варна.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ.неправилно, постановено нарушение на процесуалните права по преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с доводи , че по въпросите : налице и е наследство по см. на 30 ал.2 ЗН в хипотезите,когато към датата на смъртта си наследодателят не е притежавал никакво имущество и приложима ли е цитираната разпоредбата в тези случаи , възможно, необходимо и задължително ли е съставянето на опис на наследството по реда , в глава 49 на ГПК- в случая ГПК / отм./ към който препраща чл. 63 ЗН респ. на приемане на наследството по опис в случаите , когато към датата на смъртта наследодателя не е притежавал имущество , не е налице съдебна практика , липсва ясна нормативна уредба, а поставените въпроси са съществени не само за конкретния казус, но и за други подобни хипотези.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл.280 ал.1 т.1 ГПК или по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: задължително ли е приемане на наследството по опис, когато не съществува опасност дареното лице да бъде злепоставено чрез укриване активи на наследството, тъй като има пълна информация за имуществата , включени в масата по чл. 31 ЗН , който е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР 1/2005 година на ОСГК, с което задължителната съдебна практика приема , че изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на наследника или надарения, когато той не е наследник по закон , за да не се укрие имущество от него, ако се приеме , че ТР 1/2005 година не дава еднозначен отговор, то произнасянето се дължи на основание задължението на ВКС да уеднакви съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона.
Поддържа се , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като възприетата теза на въззивния съд , че приемане на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане е в противоречие с Решение Nо 44 / 07.01.1964 година по гр.д. Nо 2307/1963 г.-I отд. и Решение Nо 559/12.08.2009 година по гр,.д. Nо 250/2008 година ВКС-IV отд.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба А. С., с което се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване , а релевираните доводи са несъстоятелни. Претендира се присъждане на разноски в размер на 400 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
След преценка на данните по делото за пазарната оценка на недвижимия имот , предмет на безвъзмездната разпоредителна сделка и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и с оглед на въведения довод – касационното обжалване не може да бъде допуснато на нито едно от релевираните основания.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е оставил в сила решение Nо 484 от 14.02.2011 година по гр.д. Nо 563/2007 година на РС-Варна по отхвърления иск по чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на Н. П. чрез намаляване на дарствено разпореждане по НА Nо */1992 г.
За да отхвърли иска , съдът е установил, че наследството не е прието по опис, а надареното лице- внук на дарителката, не е наследник по закон , призован към наследяване , поради което за да упражни правото си наследникът по закон е следвало да приеме наследството по опис.
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да представи съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата, обективирана с влезли в сила решения по конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос.
Посочените съдебни решения , биха могли да обосноват извод за наличие на противоречиво разрешаване на изведения въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, но само и доколкото не е налице задължителна съдебна практика по см. на чл. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.а такава задължителна съдебна практика е налице – това е постановеното по реда на чл. 290-293 ГПК Решение Nо 531/20.10.2009 година по гр.д. Nо 5336/2008 година на ВКС-II отд. на ГК , с което е прието , че „приемане на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част , спрямо лице което не е призовано кум наследяване”.
След като надареното лице, по отношение на което е заявен иска по чл. 30 ал.1 ЗН е внук на дарителката- наследодателка и към момента на откриване на наследството не е от кръга на пряко призованите към наследяване изводите на решаващия съд, че при задължителната съдебна практика -ТР 1/2005 година на ОСГК на ВКС, с което е обявено за загубила сила т.15 на ППВС 4-64, искът по чл. 30 ал.1 ЗН заявен от наследник с право на запазена част срещу внук, като трето –непризовано към наследяване лице, може да бъде уважен само , ако наследството е прието по опис- арг. от чл. 30 ал.2 ЗН, са в съответствие със задължителната , обобщена по реда на чл. 291 т.1 ГПК практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 24880/01.08.2011 година на М. А. А. от [населено място], заявена чрез адв. Ф. Д.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 832/ 24.06.2011 година по гр.възз.д. Nо 680/2011 година на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: