О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 11.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 212 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 21.11.2011 год. по гр. д. № 383/2011 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 27.04.2011 год. по гр. д. № 193/2009 год. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен иска на Н. Н. А. за установяване по отношение на ответниците, че към момента на масовизацията на земите в ТКЗС наследодателят й Ш. А. С. е бил собственик на нива от 2 дка при описаните граници.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищцата Н. Н. А., чрез пълномощника й адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това се постанови друго решение, с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ против наследниците на А. Х. С. бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиране на въпрос относно ролята на съда при преценка на законосъобразността на решението на поземлената комисия при установена по делото липса на основание за издаването му, респ. за осъществяването на косвен съдебен контрол върху него. Позовава се на разясненията в ТР № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС относно възможността на неучаствувалите в производството по издаването на тези решения лица да оспорват предпоставките за възстановяване на собствеността.
Формулираният въпрос не е релевантен за изхода на спора по предявения от касаторката установителен иск за собствеността на спорния имот към миналия момент на образуване на стопанството в [населено място]. Същата е поддържала, че собственик на имота е бил нейният баща Ш. С., на основание приживна делба на имотите на неговия баща А. С. през 1937 год. и придобивна давност до образуване на стопанството. За да приеме искът за неоснователен, въззивният съд, въз основа на направената преценка на събраните писмени и гласни доказателства е обосновал извода, че същите не установяват обстоятелството, че декларираният от наследодателя на касаторката, ишца през 1949 год. земеделски имот и внесеният от него в стопанството такъв е идентичен със спорния по делото имот. В тази насока е и обстоятелството, че с решение на поземлената комисия на наследодателя на ищцата е възстановен имот в същата местност по подадено заявление въз основа на записванията в емлячния регистър, в който не се съдържат данни за границите на притежавания имот, с оглед идентификацията му. В исковото производство ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на твърдените факти и обстоятелства, което не е постигнато със събраните доказателства, като ирелевантно за спора е обстоятелството относно правото на собственост на ответниците. Поради това и поставеният в изложението на касаторката правен въпрос относно преценката за законосъобразност на решението на поземлената комисия, с което е възстановен имота на ответниците, е неотносим към спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, имащ за предмет установяване принадлежността на вещното право към миналия момент, а не към настоящия, поради което и не е обусловил решаващите изводи на съда. Поради това и не са налице релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на този изход касаторката следва да заплати на ответниците А. А. А. и И. А. К. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения към писмения им отговор договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 218 от 21.11.2011 год. по гр. д. № 383/2011 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от Н. Н. А. от [населено място], чрез адвокат М. М., касационна жалба против него.
Осъжда Н. Н. А. от [населено място] да заплати на А. А. А. и И. А. К. направените разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: