О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр. София, 06.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 626 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. С. К. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Т. Г., обжалва в срок въззивното решение от 25.02.2011 год. по гр. д. № 1561/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 15.05.2010 год. по гр. д. № 4747/2006 год. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Е. К. иск за делба на недвижими имоти: магазин № 4, находящ се в партерния етаж в новопостроена сграда в [населено място], [улица] площ 15.18 кв. м., състоящ се от едно помещение и тоалет, при описаните граници, заедно с 1.1545 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното място, апартамент № 8, находящ се на 4 ет. в същата сграда, с площ 66.57 кв. м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, два балкона и баня-тоалет, при описаните граници, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.15 кв. м. и 5.2586 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното място и поземлен имот № * с площ 623 кв. м. по ПНИ на м. „Л.” в землището на [населено място], ведно с построената в него едноетажна масивна сграда с площ 47 кв. м.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което делбата се допусне при квоти 1/3 ид. ч. за касатора и 2/3 ид. ч. за ответницата за първите два имота, а за третия – при квоти 1/6 ид. ч. за касатора и 5/6 ид. ч. за ответницата.
В приложеното изложение касаторът поставя въпрос, на който според него следва да се отговори в конкретния случай, а именно: при наличие на саморъчно завещание с универсален характер и последващо разпореждане с имуществото, включено в съдържанието на завещанието приживе, следва ли към момента на смъртта на завещателя да се сформира наследствена маса и може ли да се възстанови запазената част на всеки наследник, при условие, че завещаното имущество е прехвърлено. Позовава се на приложената съдебна практика: решение № 582 по гр. д. № 168/2004 год. на І г. о. на ВКС, решения № 752 по гр. д. № 628/94 год. на І г. о. на ВС и решение № 594 по гр. д. № 1565/2008 год. на І г. о. на ВКС, което обосновава извода за позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, макар и да не се сочи в какво се изразява противоречивото, според касатора, произнасяне на въззивния съд по поставения въпрос. Изхождайки от съдържанието на приложените решения, предмет на обсъждане в тях е и въпросът за формирането на наследствената маса по смисъла на чл. 31 ЗН при наличие на универсално завещание при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследник с такава, поради което и с оглед произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по такъв въпрос, следва да се счете за относима приложената към изложението практика и настоящата инстанция да се произнесе по наличието на поддържаното основание.
Ответницата М. Е. К., чрез адв. М. Д., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като счита, че поставеният от касатора правен въпрос в изложението не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи в решението, с оглед липсата на последващо разпореждане от завещателя със завещоното имущество. Счита, че приложената съдебна практика е неотносима.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при посочени квоти, и вместо това да отхвърли иска за делба, въззивният съд е приел, че независимо от универсалния характер на завещанието на наследодателя С. К., починал на 21.06.2005 год., в полза на преживялата му съпруга, ответник по иска, в случая следва да се образува наследствена маса по смисъла на чл. 31 ЗН с оглед извършеното в полза на ищеца, сега касатор, дарение от наследодателя и поддържаното от ответницата възражение за прихващане на дарението от запазената му част от наследството с оглед претенцията му по чл. 30, ал. 1 ЗН. Въз основа на заключение на оценителната експертиза съдът е определил стойността на имуществото в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му, към което е прибавил стойността на извършеното в полза на ищеца дарение през 1982 год. и оттук определил размера на разполагаемата част, респ. запазената част на всеки от наследниците на стойност 46 782 лв. Съпоставяйки последната със стойността на дарението, определена към момента на откриване на наследството, извел извода, че същата не е накърнена със завещателното разпореждане в полза на ответницата, поради което и липсва основание за намаляването му и не е налице съсобственост между страните на основание наследствено правоприемство.
Следователно, обуславящият извода за липса на съсобственост между страните въпрос е липса на накърнена запазена част на ищеца от наследството на наследодателя с оглед завещателното му разпореждане в полза на ответницата, което е прието за универсално с оглед съдържанието му, като за да се произнесе по него, въззивният съд е обсъдил направено възражение от ответницата за прихващане на направеното в полза на ищеца дарение от наследодателя, обусловило и извода за необходимост от образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН. Произнасянето по този въпрос не бележи противоречие с представената от касатора съдебна практика, тъй като хипотезите са различни – в решението с № 594 по гр. д. № 1565/2008 год. на ВКС се касае за завет, в който случай при иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на наследника, упражнил това свое право, следва да се определи масата на наследството, останало от наследодателя. Посочването в това решение, че при универсално завещание не се образува маса на наследството на основание чл. 31 ЗН, а намаляването се извършва в дробна част в размера по чл. 29 ЗН, не може да обоснове извод за противоречиво произнасяне в обжалваното решение, тъй като в него предмет на обсъждане е и възражението на ответницата за прихващане на дарението в полза на наследника със запазена част от последната, обуславящ необходимостта от образуване на наследствената маса. По същите съображения не се констатира противоречие и с останалите две решения от практиката на ВС и ВКС, представени от касатора, тъй като и в тях хипотезите са общи и не включват обсъждане на възражение за прихващане.
Относно частта от поставения в изложението правен въпрос, касаеща разпореждане приживе от наследодателя със завещаното имущество, следва да се има предвид, че такъв довод не е обсъждан в обжалваното решение, поради което и направените изводи не са обусловени от него. С оглед изразеното становище на ищеца, сега касатор във въззивното производство /възражението му от 23.07.2010 год. против въззивната жалба на другата страна и молбата от 24.01.2011 год./ за правилност на първоинстанционното решение, с което е било зачетено транслативното действие на завещанието относно спорните имоти /което е обусловило и разглеждането на възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, респ. неговото уважаване/, то и така поставеният въпрос, относим към правопораждащото действие на завещанието, не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. Поради това и поставянето му в изложението не може да обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – разрешен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В заключение, поддържаното основание, квалифицирано от съда по по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед изложените от касатора съображения в изложението му с позоваване на съдебна практика, не е налице и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответницата направените от нея и претендирани разноски в размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, установено с приложен договор за правна защита и съдействие от 9.05.2011 год.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 184 от 25.02.2011 год. по гр. д. № 1561/2010 год. на Варненския окръжен съд по подадената от К. С. К. от [населено място], чрез адвокат Т. Г. касационна жалба против него.
Осъжда К. С. К. да заплати на М. Е. К. направените разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: