О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. С., 14.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1388 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
М. Б. Е. от[населено място] обжалва в срок въззивното решение от 26.03.2010 год. по гр. д. № 389/2007 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.07.2006 год. по гр. д. № 10655/2005 год. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката и от Л. Б. Д., В. Б. Д., З. Г. Д. и М. Г. Ф. срещу С. Н. К., В. Г. Т. и В. Г. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и владението върху парцел. , отреден за имот пл. №. с площ от 460 кв. м., с граници от изток – имот 1434 на Г. С. В., от юг – общински имот 1433, от запад наследници на Б. Д. Х. и от север – имоти 1442 на И. С. Й. и № 1441 на С. И. Н..
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Към жалбата са се присъединили и останалите ищци с молба от 26.05.2010 год.
В изложението към касационната жалба е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторката поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за активната материалноправна легитимация на собствениците на възстановен в стари реални граници имот и изискванията, на които трябва да отговаря решението на поземлената комисия /сега ОбСЗ/, за да произведе правен ефект, налага необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 18ж ППЗСПЗЗ /грешно посочено ЗСПЗЗ/. Поставя и процесуалноправен въпрос относно отказа на въззивния съд да допусне тройна техническа експертиза, при положение, че приетата такава не е отговорила на поставения въпрос, както и относно начина на доказване на собствеността.
В писмен отговор ответниците С. Н. К., В. Г. Т. и В. Г. К., чрез пълномощника им адв. П. З., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че същото не е налице. Съображенията за този извод са следните:
Предмет на ревандикационния иск е част от УПИ. с площ 460 кв. м., за който ищците са поддържали да е част от възстановения им с решението от 2004 год. на О.–П. земеделски имот – част от имот № 1394, кад. л. № Г-12-5-Б и Г-12-6-А от изработен по аерофотоснимки от 1954 год. помощен план. Легитимирали са се с решението от 19.08.2004 год., както и с по-късно издаденото от 23.09.2008 год., с което им е възстановено правото на собственост като наследници на Б. Д. Х. на нива от 0.945 дка в м. „П.”, бивш имот № 1394 , попадащ в урегулирани поземлени имоти по действуващия регулационен план, един от които е УПИ ХІV – 1433 – т. 1 от решението.
За да отхвърли предявения ревандикационен иск против ответниците, намиращи се в УПИ ХІV -1433, който и застроили през 1965 год. с жилищна сграда, в режим на търпим строеж, въззивният съд приел, че решението за възстановяване на собствеността в полза на ищците е валидно, но не е годен титул за собствеността, с оглед на това, че не е придружено със скица, заверена от техническата служба на общината – представената такава е от 1998 год. и е издадена от лицензираните да изготвят помощния план лица, а решението на ОбСЗ е от 2004 год. и цитираната в него скица не е такава неразделна част от него. Отделно от това въззивният съд е приел, че не е установено по несъмнен начин наследодателят на ищците да е бил собственик на имот № 1394 преди замяната по представения по делото протокол от 1951 год., с оглед данните по делото за определяне на границите на стария имот към 1954 год., т. е. след извършената замяна на част от имота в м. „П.”, целият с площ 3.5 дка /поставен му в дял по съдебно-спогодителен протокол от 1947 год./ с площ от 1.5 дка с други отстъпени от ТКЗС имоти. Не е установено по делото и обстоятелството дали заявения и възстановен имот от 1.5 дка е идентичен с част от по-големия имот, получен при делбата, и къде точно се намира той, за да се приеме, че е идентичен с имот № 1394 по изработения на основание чл. 13а ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр. 122/97 год./ кадастрален /помощен/ план, изработен на основание снимките при летенето от 1954 год. и анкетиране /чл. 13а, ал. 3, т. 3/. Затова и съдът приел, че не е установено по несъмнен начин, че наследодателят на ищците е бил собственик именно на спорния имот към момента на отстъпването му на ТКЗС, за да се приеме, че е настъпил реституционния ефект на решението на О.. Поради липса на материалноправната им легитимация, искът им против ответниците е приет за неоснователен, с оглед на което и не е обсъждал доводите на последните за поддържаното от тях правно основание за осъществяваното от тях владение върху имота – нотариален акт от 1959 год. за замяна по ЗТПС.
Следователно, въпросът за липсата на материалноправната легитимация на ищците въз основа на решението на ОбСЗ е релевантен за изхода на спора за ревандикация на имота, но липсват съображения за обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да се приеме наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касацията. Въпросът за идентичността на стария земеделски имот и възстановения такъв е фактически въпрос, подлежащ на установяване със съответните доказателства. Преценката на съда на събраните такива по делото не може да се обсъжда в настоящето производство, в което следва да се преценява наличието на основания за допускане на касационното обжалване. За да е налице поддържаното такова, следва да бъде обосновано от касатора значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива не са изложени, а съображението за тълкуване на разпоредбата на чл. 18ж ППЗСПЗЗ е неоснователно, с оглед на това, че същата не е неясна, непълна или в противоречие с друга такава от закона, а от друга страна по поставените въпроси за конститутивния характер на решението на поземлената комисия е налице утвърдена съдебна практика, включително и задължителна такава. Приетото от въззивния съд относно обусловеността на материалноправната легитимация на лицата, в полза на които е възстановена собствеността върху земеделски имот, от принадлежността му в патримониума на бившия собственик към миналия момент на коопериране на земята е в съответствие с трайната съдебна практика относно упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии в исковото производство, с оглед осъществяване защитата на другата страна против материалната незаконосъобразност на реституционния административен акт. Поради това и произнасянето на касационната инстанция по конкретния спор не би довело до постигане на целите на касационното обжалване, по смисъла на чл. 291 ГПК, извън казуалното произнасяне за решаване на конкретния спор по делото.
Горните съображения са относими в същата степен и към поставените в изложението на касаторката процесуалноправни въпроси.
С оглед изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.03.2010 год. по гр. д. № 389/2007 год. на С. градски съд по подадената от М. Б. Е. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: