O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 21.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1120 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 4480/03.08.2011 година на Л. Б. Д., Г. Д. Г. и М. Д. Г. чрез адв. Г. Н. – АК Д. срещу въззивно Решение Nо 386/ 07.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 811/2010 година на ОС-Добрич, в частта , с която е отменено решението на първата инстанция и искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на процесуалните права по преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводи , че постановеното въззивно решение, по въпроса дали построената на регулационната линия между двата имота незаконна постройка , съставлява действие с което се смущава правото на собственост , е в противоречи на Решение Nо 1291/16.11.1992 г. по гр.д. д Nо1038/1992 г.ВС-4отд. , а въпросът за значението на щетите от премахване на незаконната постройка следва ли да се имат предвид при преценката на основателността на иска по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно изградена постройка в съседен имот изисква произнасяне с цел еднаквото и точно прилагане на закона и развитието на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота и спазване на срока по чл. 283 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решение Nо 19 от 28.07.2010 година по гр.д. Nо 759/2008 година на РС- Добрич , В ЧАСТТА с което е признато за установено по отношение на Д. М. Р. и Я. И. Р. са собственици на дворно място в [населено място], ПИ с идентификатор * по КК на града, заедно с намиращите се в мястото едноетажна масивна жилищна сграда с * идентификатор и гараж с идентификатор * ; отменил е посоченото решение , В ЧАСТТА , с която Д. М. Р. и Я. И. Р. са осъдени да премахнат изградената в собственост им дворно място * по КК на града , постройка –лятна тераса към заведение за обществено хранене – сграда с идентификатор * оцветена с жълтозелен цвят по скицата на вл.л. и вместо него е постановил ново решение , с което исковете на Л. Б. Д. и Д. Г. Д./ починал в хода на делото и заместен на основание чл. 227 ГПК от децата си М. Г. и Г. Г./ по чл. 109 ЗС за премахване на сградата за обществено хранене в съседен собствен недвижим имот , са отхвърлени.
За да отхвърли иска , съдът е приел, че изградената на регулационната линия и без спазване на отстоянията незаконна постройка- лятна тераса към заведение за обществено хранене , не собствеността на ищците –съседи на имота, тъй като шум, замърсяване , паркиране и др. се генерират по принцип от наличието на обекта за общ. Хранене – авто-мивка, паркинг и др. изградени съобразно предвижданията на ПУП.
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което, макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът следва да установи безспорно доказана от страна на ищеца по делото собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник,за която се твърди че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита.
В конкретния случай , съдът е установил , че „действията” на ответника , изразяващи се в изграждане на закрита лятна тераса към заведение за обществено хранене, намиращо се в неговия имот , само по себе си не препятстват възможността за пълноценно упражняване правото на собственост на собственика на съседния имот- ищец по делото, тъй като масовия достъп, шума , неприятните миризми , замърсяването, паркирането пред имота и др. се генерират не от незаконния стоеж , а от постройките – автомивка, заведение за обществено хранене и др. , изградени съобразно одобрения за квартала ПУП и е приел, че за уважаване на искът по чл. 109 ЗС не е достатъчно само да се установи , че изградената постройка е незаконна.Необходимо е ищците да докажат , че тя именно им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.А доколкото евентуалната близост на постройката до имота на ищците е причина за усилване на шума и замърсяване на имота им, то исканата защита следва да бъде адекватна на нарушението.
Негаторният иск не съдържа презумпция , че всяко строителство , която е в отклонение или в нарушение на СПН е неоснователно действие , което пречи да се упражнява правото на собственост Решаващият съд извършва преценката си на базата на конкретни обстоятелства, посочени от ищците и установени с допустимите от закона доказателствени средства.Спорът дали незаконният строеж съставлява неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС , което препятства упражняване правото на собственост предвид на самия строеж , обем , местоположение и др. факти, следва да се решава във всеки конкретен случай.В тази аспект не може да се приеме , че произнесеното решение на въззивния съд на базата на факти, различни от тези по цитираното решение на ВС, сочат на противоречиво разрешение на поставения въпрос. Ето защо настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случа не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Следва да се има предвид и това , че не може да се приеме теза за наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Разрешението на въпроса по цитираното Решение 1291/16.11.1992 година по гр.д. Nо 1038/1992 година на ВС-IV отд. не може да обуслови допустимост на касационното обжалване , тъй като решението е едно изключение на съдебно разрешение на аналогичен спор, но това виждане е преодоляно със съществуващата нова , задължителна съдебна практика по решения, постановени по чл. 290 -293 ГПК – а именно Решение по гр.д. Nо 928/2009 година на ВКС-2 отд. на ГК, Решение Nо 46/26.05.2011 година по гр.д.Nо 438/2010 година на ВКС—1 отд., отчасти Решение Nо 127/ 12. 05. 2011 година по гр.д. Nо 484/2010 година на ВКС- 2 отд.
Поставеният втори въпрос- за евентуалните щети от премахване на незаконната постройка следва ли същите да се имат предвид при преценката на основателността на иска по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно изградена постройка в съседен имот би изисквал произнасяне с цел еднаквото и точно прилагане на закона и развитието на правото само ако би бил обуславящ изхода на спора .след като решаващите мотиви на съда не се базират единствено на посочения правен извод, а на други обстоятелства, то този въпрос не може да е основание за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основания чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК , ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 4480/03.08.2011 година на Л. Б. Д., Г. Д. Г. и М. Д. Г. чрез адв. Г. Н. – АК Д. срещу въззивно Решение Nо 386/ 07.07.2011 година по гр.възз.д. Nо 811/2010 година на ОС-Добрич, в частта , с която е отменено решението на първата инстанция и искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :