O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 30.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 516/2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1444/09.02.2012 година на [фирма] [населено място] чрез процесуалния представител адв. Г. С. -САК срещу въззивно Решение от 29.12.2011 година по гр. възз.д.Nо 1043/2007 год. на Апелативен съд- София, В ЧАСТТА , с която е прието за установено по отношение на търговското дружество , че С. Е. И. –Д. е собственик на 610/1500 идеални части от терена от 66 716/ 121 739 идеални части от имот пл. Nо * в кв. 38 по плана на [населено място] , район „Н. И.” –с. С. и на толкова идеални части от сгради „А” и „Б” по скицата на вл.инж.С. М. и инж.С. Я. и е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на собственика, както и В ЧАСТТА с която е прието за установено по отношение на търговското дружество , че О. А. С., Б. Д. С. и Р. Д. С. са общо собственици на 150/1500 идеални части от терена от 66 716/ 121 739 идеални части от имот пл. Nо * в кв. 38 по плана на [населено място] , район „Н. И.” –с. С. и на толкова идеални части от сгради „А” и „Б” по скицата на вл.инж.С. М. и инж.С. Я. и е осъдено на основание чл. 108 ЗС им предаде владението .със същото решение , търговското дружество е осъдено да заплати обезщетение за ползване на имота без правно основание съответно за сумата 1325 лв. и 326 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, допуснати нарушения на съществен съдопроизводствени правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението към касационната жалба искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с противоречиво разрешаване от съдилищата на материално-правния въпрос : необходима ли е индивидуализацията на претендирания за възстановяване терен в производството по чл. 3 ал.3 ЗВСОНИ освен като площ, но и като местонахождение и граници ? поддържайки теза , че въззивният съд е произнесъл решението си по този въпрос в смисъл обратен на този по Решение Nо 1300 от 24.11.2008 по гр.д. Nо 4392/2007 г. на ВКС-IV отд. , Решение Nо 1335 от 28.01.2009 год. по гр.д. Nо 5764/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 123 от 16.04.2009 год. по гр.д. Nо 3394/2007 г. на ВКС-I. отд.
Допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално -правния въпрос : допустимо ли е при установена от съда невъзможност за обособяване на самостоятелен имот / терен и сгради/ който да бъде реално възстановен на ищците, съдът да признае за възстановено правото на собственост върху идеални части от имота, собственост на ответника съгласно настоящия му регулационен статут ? позовавайки се на разясненията дадени с ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и ТР 1/1995 год. на ОСГК на ВС , с който се приема , че не се допуска реституция на имот, когато същият не може да се обособи като самостоятелен обект на правото на собственост в обема на неговото отчуждаване.
Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правния въпрос : към кой момент съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.3 ЗВСОНИ следва да се преценява кръга на акционерите и брой на притежаваните от тях акции на национализираното дружество? , с довод , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, сочат се Решение Nо 1705 от 6.12.2011 год. по гр.д. Nо 121/ 2001 год. на ВКС- IV г.о. , Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по материално-правния въпрос –за начина на определяне обема на правата на наследниците на починали акционери в национализираното дружество при възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ , с довод, че съдебната практика не е дала отговор , свързан с начина на определяне дела от възстановената собственост на всеки един от бившите съсобственици и техните наследници, като основен въпрос , чието произнасяне би дал основания да бъде развито правото относно проблема в хипотезите на възстановяване на собствеността по чл. 3 ал.2 на ЗВСОНИ за обема права на наследниците на физическите лица, които са били акционери към момента на прекратяване на акционерното дружество, което е било заличено от търговския регистър и при влизане в сила на ЗВСОНИ не съществува като правен субект?
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално –правния въпрос : допустимо ли е съдът да приеме за установено , при условията на пълно и главно доказване притежаването на акции в национализираното търговско дружество въз основа на косвено доказателства- частен свидетелстващ документ без обвързваща удостоверителна сила , който не отговаря на изискванията на относимия по време закон за легитимация на акционера , с довод , че въззивното решение е произнесено по този въпрос в противоречие с Решение Nо 218 от 06.01.2012 година по гр.д. Nо 1508/2010 година на ВКС-II г.о., както и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК относно въпроса за качеството на акционер не е съобразена незадължителната съдебна практика , обективирана с Решение Nо 99 от 01.02.2002 год. по гр.д. Nо 418/2001 год. на ВКС-IV г.о. , Решение Nо 1953 от 04.10.2005 год. по гр.д. Nо 1283/2оо4 год. на ВКС-IV г.о. Решение Nо 1163 от 13.01.2009 год. по гр.д. Nо 1519/2007 год. на ВКС-II г.о. , Решение Nо 1086 от 19.06.2009 г. по гр. д. Nо 261/2009 г. на САС.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по процесуално-правните въпроси: за възможността съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди доказателствената им сила, като в същото време отхвърля като недостоверни останалите противоречащи им доказателства , събрани по делото, без да изложи логични и законосъобразни аргументи за това, и за допустимостта съдът да постанови решението си , без да обсъди и изложи аргументи относно наведените доводи на ответника,разрешени в противоречие с разясненията по т.9 на ТР 1/01.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и ППВС.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна – С. Е. И.- Д. , чрез адв. Д. Х. от САК и адв. Р. У.- САК , с който се оспорват обстоятелствено и мотивирано основанията за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването на чл. 280 ал.2 ГПК за цена на спорното вещно право над 5000 лв. Касационната жалба се явява процесуално недопустима в частта , с която се обжалва съдебното решение досежно уважените облигационни претенции.
С посоченото решение , при повторно разглеждане на спора пред въззивния съд по реда на чл. 218з ГПК/ отм./,Апелативният съд е отменил частично решение на първата инстанция , като по същество е 1./ приел за установено по отношение на търговското дружество , че С. Е. И. –Д. е собственик на 610/1500 идеални части от терена от 66 716/ 121 739 идеални части от имот пл. Nо * в кв. 38 по плана на [населено място] , район „Н. И.” –с. С. и на толкова идеални части от сгради „А” и „Б” по скицата на вл.инж.С. М. и инж.С. Я. като е осъдил „Е.’ АД С. на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на С. И. и 2./ е приел за установено по отношение на търговското дружество , че О. А. С., Б. Д. С. и Р. Д. С. са общо собственици на 150/1500 идеални части от терена от 66 716/ 121 739 идеални части от имот пл. Nо * в кв. 38 по плана на [населено място] , район „Н. И.” –с. С. и на толкова идеални части от сгради „А” и „Б” по скицата на вл.инж.С. М. и инж.С. Я. като е осъдил [фирма] на основание чл. 108 ЗС им предаде владението, както и е осъдил търговското дружество да заплати обезщетение за ползване на имота без правно основание съответно за сумата 1325 лв. и 326 лв.
След преценка на поставените въпроси в контекста на основанията за допускане на касационно обжалване , настоящият състав намира , че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ал.1 т.1,2 или 3 ГПК.
Въпросът необходима ли е индивидуализацията на претендирания за възстановяване терен в производството по чл. 3 ал.3 ЗВСОНИ освен като площ, но и като местонахождение и граници не е обуславящ изхода на спора, а по начина на неговото формулиране е по- скоро фактически Няма съмнение , че след като се касае до искане за реституция на недвижим имот , то проблемът на индивидуализацията му е част от фактическия състав на претендираното право. Реституцията по ЗВСОНИ на отчуждените недвижими имоти по посочените закони , цели да възстановява на правоимащите лица правото в обема на неговото отчуждаване.В рамките на релевираното възражение на търговското дружество , че не са били налице предпоставките на чл. 3 ал.3 от ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху национализирания имот , спорните проблемите на реституцията не акцентират върху отчуждения имот , а касаят кръга на правоимащите лица, в който аспект поставения въпрос сам по себе си е нелогичен, а цитираната съдебна практика – Решение Nо 1300, Решение Nо 1335 и Решение Nо 123 са неотносими, тъй като / с изключение на второто решение / не касаят реституционен спор по ЗВСОНИ.
Настоящият състав намира , че не може да допусне касационно обжалване и по изведения материално-правен въпрос допустимо ли е при установена от съда невъзможност за обособяване на самостоятелен имот / терен и сгради/ който да бъде реално възстановен на ищците, съдът да признае за възстановено правото на собственост върху идеални части от имота, собственост на ответника съгласно настоящия му регулационен статут ? по следните съображения : Ако се вземе предвид постановеното от въззивния съд решение се налага извод за възможността за пряк позитивен отговор на така изведения от защитата на касатора въпрос – да , допустимо е съдът да признае за възстановено правото на собственост върху идеални части от имота съгласно актуалния му регулационен статут. Ако този въпрос е имал за цел да акцентира върху материалните предпоставки , установени от законодателя или изведени по тълкувателен път , за възможността при определение обстоятелства- като техническа невъзможност отчужденото право на собственост, в обема на отчуждаването, да бъде обособено в самостоятелен обект на правото на собственост поради промени в регулационния статут през годините, съдът да не признае възстановяване на отчуждената собственост по силата на закона, то начина на формулиране на въпроса е недостатъчно ясен и точен, така като изисква законодателя , в която насока са и разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи , че е налице и по-нова задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК- Решение Nо 369 от 12.04.2012 година , постановено по гр.д. Nо 396/2011 година на ВКС-II отд. в смисъл , аналогичен на този възприет с обжалваното решение на АС- София.
Въпросът към кой момент съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.3 ЗВСОНИ следва да се преценява кръга на акционерите и брой на притежаваните от тях акции на национализираното дружество? ,няма характера на обуславящ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като макар и спорен от гл.т. на ответниците , съдът е базирал изводите си на събраните доказателства за кръга на бившите акционери , а искът е уважен по отношение на лицата, наследници на някой от тези акционери.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално-правния въпрос –за начина на определяне обема на правата на наследниците на починали акционери в национализираното дружество при възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ , с довод, че съдебната практика не е дала отговор , свързан с начина на определяне дела от възстановената собственост на всеки един от бившите съсобственици и техните наследници, като основен въпрос , чието произнасяне би дал основания да бъде развито правото относно проблема в хипотезите на възстановяване на собствеността по чл. 3 ал.2 на ЗВСОНИ за обема права на наследниците на физическите лица, които са били акционери към момента на прекратяване на акционерното дружество, което е било заличено от търговския регистър и при влизане в сила на ЗВСОНИ не съществува като правен субект, също не може да се уважи като се приеме като основание за селекция.
Всеки поставен правен проблем в рамките на предмета на разрешения с обжалваното решение материално-правен спор може да бъде изведен като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК- в тази насока т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за начина на определяне правата на наследниците на починалите акционери по отношение на реституиран по ЗВСОНИ недвижим имот е разрешен в насока, в която до този момент трайно и безпротиворечиво се произнасят съдилищата – обема права се определя в съответствие участието на всеки акционер в капитала на дружеството брой на притежавани акции отнесени към общия брой/ и съобразно правата на наследниците според съответния Закона за наследството. За да се уважи искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът- респ. неговата защита следва да обосноват необходимостта тази практика да бъде променена, както и насоката в която желаят промяната , като базират доводите си на теза, поддържана в инстанционното производство , която не е била възприета от въззивния съд с обжалваното решение. в случая, въпреки доводите за „незаконосъобразност’ / които по принцип могат да се дискутират само с решението на касационния съд след допуснато касационно обжалване / , в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК не се сочат доводи, в каква насока е незаконосъобразността и как следва да се разреши въпроса .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че не може да бъде допуснато касационното обжалване по процесуално –правния въпрос : допустимо ли е съдът да приеме за установено , при условията на пълно и главно доказване притежаването на акции в национализираното търговско дружество въз основа на косвено доказателства- частен свидетелстващ документ без обвързваща удостоверителна сила , който не отговаря на изискванията на относимия по време закон за легитимация на акционера и . С цитираното Решение Nо 218 , постановено по реда на чл. 290 ГПК по ГПК по въпроса за необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията , донякъде сходен с този , поставен от касатора по настоящото дело, съставът на ВКС е приел на основание чл. 291 т.1 ГПК за правилно становище / изразено по Решение Nо 99, посочено и по настоящото дело /, че „предвид на отдалечеността във времето, събирането на нужните доказателства касаещи установяване на акционерното участие на всеки един от акционерите е затруднено, поради което изводите на съда следва се базират на онези доказателства, които страните обективно са в състояние да представят , съобразявайки изискванията на действащите правила на ТЗ към момента на национализацията. Съдът, при изграждане на фактическите изводи относно лицата-акционери към момента на национализацията следва да анализира всички писмени доказателства, датиращи от посочения период и ангажирани от страните, а не само да отчита формалното фигуриране на имена по баланса на предприятието. Протоколите от общите събрания на акционерното дружество, в т.ч. за избор на управителен съвет, са доказателства , макар и косвени, на базата на който може да бъде направен извод за качеството на акционер на лицата , участници в тези събрания, тъй като съгласно действащия чл. 187 ТЗ/ отм./ за всяко събрание, се съставя протокол, в който се вписват имената на акционерите и представляваното от тях число акции.” В етапа на селекция и преценка на доводите , възприети с обжалваното решение , не може да се направи извод за противоречие със задължителната съдебна практика, след като посочената правна теза не държи сметка за конкретните доказателства по всяко дело, в която насока е наведеният от касатора по настоящото дело въпрос.
Искането за допускане на касационно обжалване по процесуално-правните въпроси: за възможността съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди доказателствената им сила, като в същото време отхвърля като недостоверни останалите противоречащи им доказателства, събрани по делото, без да изложи логични и законосъобразни аргументи за това, и за допустимостта съдът да постанови решението си , без да обсъди и изложи аргументи относно наведените доводи на ответника, и по въпроса за качеството на акционер , не може да бъде уважено . Настоящият състав намира , че и по така формулираните въпроси не може да се допусне касационно обжалване. Поставените въпроси предполагат отговор за законосъобразността на извършени съдопроизводствени действия по преценка на доказателствата и излагане мотивите на въззивния съд , което е в правомощията на касационния съд в рамките на проверката по реда на чл. 290-293 ГПК, а не със съдебния акт в етапа на селекция, т.е. с определението по чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК , ответницата С. И. има право на направените за касационната инстанция разноски в размер на 500 лв. / петстотин лева/, видно от представения Договор за правна защита и съдействие Nо 0154369/ 03.05.2012 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 1444/09.02.2012 год. на търговско дружество [фирма] [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Г. С. -САК срещу въззивно Решение от 29.12.2011 година по гр. възз.д.Nо 1043/ 2007 год. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА търговско дружество [фирма] [населено място] да заплати на С. Е. И.-Д. от [населено място] , живуща [улица]Nо 57 ЕГ Nо [ЕГН] сумата 500 лв. /петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :