O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 15.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1558 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 50482/06.07.2010 година на Н. К. К. от[населено място] чрез адв. К. Я. -САК срещу Решение от 12.05.2010 година постановено по гр.възз.д Nо 10445/2009 година на Софийския градски съд, в частта , с която са определени квотите в съсобствеността при допускане на делбата и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд относно заплащане стойността на разполагаемата част от Н. К. К. и да постановите ново решение , с което допуснете делбата и с участие наследниците на Д. М. , при права- 10/12 идеални части за Н. К. , 1/12 идеална част за В. М. и 1/12 за наследниците на Д. М. , както и отмените решението в осъдителната му част за сумата над 34 583.33лв. и отхвърлите иска за стойностно възстановяване на запазената част над тази сума.
С посоченото решение ,Софийският градски съд по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е решението на първата инстанция по иска по чл. 30 ал.1 ЗН и е постановил ново решение , с което на основание чл. 30 ал.1 ЗН е възстановил по иска на Н. К. накърнената запазена част от наследството на покойната му съпруга П. К. намалявайки с по ? идеална част завещателните разпореждания в полза на В. Г. М. съответно на апартамент в[населено място] ул.”Р. „ на дворно място с вилна сграда в[населено място]-П., С..На основание чл. 36 ал.1 ЗН е постановил връщане на разпоредените със саморъчното завещание имоти в наследството и на двата имота и допуска да се извърши съдебна делба на същите имоти между Н. К. при квота от 3/4 идеални части и В. М.- при квота от 1/4 идеални части.Решението на първата инстанция , в частта , с която е прието, че завещателните разпореждания в полза на В. М. следва да се получат в пари и Н. К. е осъден да и запати сумата 51 875 лв.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК се мотивира с довод , че по въпроса след възстановяване на недвижим имот по реда на чл. 30 ал.1 ЗН и чл. 36 ал.1 ЗН в наследството какъв е реда за наследяване и кои са лицата и по конкретно с кой ред наследници наследява преживелия съпруг, решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение Nо 153/1967 год. по гр.д. Nо 2144/1960 год. I г.о., Решение Nо 1084/2008 година на ВКС по гр.д. Nо 3098/2007 година И Решение Nо 2804/1956 година по гр.д. Nо 5689/1956 година и Определение Nо 123/2009 г. по гр.д. Nо 169/2009 година на ВКС-I . и по въпроса – кои лица следва да заплатят разполагаемата част на заветника по иск по чл. 30 ал.1 ЗН няма съдебна практика, което налага извод да се допусне касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация В. Г. М. .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. / до изм. ДВ. бр.100/2010 г./ според размера на заявения иск по чл. 30 ал. 1 ЗН имащ стойностен еквивалент над 50 000 лв.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните съображения
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да представи съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата, обективирана с влезли в сила решения по конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос.
Поставеният с изложението към касационната жалба материално-правен въпрос – след възстановяване на недвижим имот по реда на чл. 30 ал.1 ЗН и чл. 36 ал.1 ЗН в наследството какъв е реда за наследяване и кои са лицата и по конкретно с кой ред наследници наследява преживелия съпруг, не може да се приеме за обуславящ , тъй като в конкретната хипотеза е налице наследяване от страна на преживял съпруг , който е възстановил правото си на запазена част от наследство, разпоредено по силата на саморъчно завещание и бенефициера по завещанието, който изключва всички останали наследници от призования към наследяване ред, ако те не са поискали възстановяване на запазена част – когато са наследници от първи ред или останалите, които са без право на запазена част, каквато е спорната хипотеза. Решението на въззивния съд, с което е възстановена запазената част на преживелия съпруг, безспорно наследник със запазена част – чл. 28 ЗН, не може да е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение Nо 153/1967 год. по гр.д. Nо 2144/1960 год. I г.о., с което е разгледана хипотеза на наследяване на преживелия съпруг с братя и сестри на покойния съпруг и правата им, но без наличие на завещание , което да изключва последните от наследяването и без да се разглежда хипотеза на определяне обема на запазената част на преживелия съпруг , когато наследява в този ред наследници.
Не може да е налице противоречие[населено място] Nо 1084/2008 година на ВКС по гр.д. Nо 3098/2007 година и Решение Nо 2804/1956 година по гр.д. Nо 5689/1956 година по съображения , че същите са неотносми , а Определение Nо 123/2009 г. по гр.д. Nо 169/2009 година на ВКС-I , не е източник на съдебна практика според разясненията на ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика по ПП ВС 1-84 , която се прилага от съдилищата и дава отговор на поставения въпрос.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса – кои лица следва да заплатят разполагаемата част на заветника по иск по чл. 30 ал.1 ЗН поради липсата на съдебна практика. Очевидно е че е налице многобройна съдебна практика на съдилищата по всички онези разгледани през годините дела по искове по чл. 30 ал.1 ЗН във вр. с чл. 36 ал.1 ЗН , когато завещаният имот е върнат в наследството, а наследникът по завещание е следвало да получи стойността на разполагаемата част и с оглед на това , кой или кои от наследниците със запазена част е заявил иска , съдилищата дават отговор на въпроса , кой следва да заплати стойността на разполагаемата част.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 50482 / 06. 07. 2010 година заявена от Н. К. К. от[населено място] чрез адв. К. Я. -САК срещу Решение от 12.05.2010 година постановено по гр.възз.д Nо 10445/2009 година на Софийския градски съд, в частта , с която са определени квотите в съсобствеността при допускане на делбата и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд относно заплащане стойността на разполагаемата част от Н. К. К. над сумата 17 291.67 лв./ седемнадесет хиляди двеста шестдесет и един и о. 67 лв./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: