О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 05.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 502 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.03.2012 год. по гр. д. № 404/2011 год. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.09.2011 год. по гр. д. № 944/2009 год. на Кърджалийския районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижимия имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84.65 кв. м. и масивен гараж със застроена площ 20 кв. м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ * в кв. 26 по плана на [населено място] поле, като е посочено получената при проданта цена да се разпредели между страните по делото при посочените квоти и същите са осъдени да заплатят съответно дължимитe държавни такси върху дяловете им.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Р. М. М. от [населено място], чрез адвокат Ас. С., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата. Касаторът поддържа, че към момента на откриване на наследството е живял в делбения имот и не притежава друго жилище, поради което и са налице предпоставките за възлагането му в дял, при положение, че се приеме неподеляемост на делбения имот. Евентуално, при възприетия от съда факт, установен от приетата експертиза, за поделяемост на имота, съдът е следвало да изпълни процедурата по чл. 203 ЗУТ. Касаторът иска отмяната на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като от развитите съображения може да бъде изведен като правен въпрос този, свързан с претенцията за възлагане на делбения имот в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Цитира се съдебна практика, която не е приложена от касатора, нито е уточнено в какво се състои твърдяното от него противоречие със същата, съответно в какво се изразява противоречивото произнасяне по поставения въпрос за възлагането, поради което и настоящата инстанция е в невъзможност да изложи съответни съображения по предпоставките за допустимостта на касационното обжалване. Въпреки заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват съображения за обосноваването му съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Извън горното, въззивният съд не се е произнесъл по искане за възлагане на делбения имот, съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, като е приел, че такова не е направено в срока на чл. 349, ал. 4 ГПК от нито една от страните, поради което и единствената възможност да се извърши делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан. Този извод на въззивния съд не може да бъде обсъждан и проверяван в настоящето производство, а само при разглеждане на делото от касационната инстанция, обусловено от допускането му при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези съображения са обусловили и извода на въззивния съд при решаване на делото за делба във фазата по извършването й, но по този релевантен за спора правен въпрос касаторът не излага съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по посочения в изложението въпрос съдът не се е произнесъл в обжалваното решение, то и не може да се поставя въпрос за противоречиво произнасяне в сочената практика, както е разяснено и в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, което в случая не е налице.
Д. на касатора за приложение на чл. 203 ЗУТ влиза в противоречие с поддържания такъв за наличие на претенция за възлагане в дял на имота, която е предпоставена от наличие на неподеляем делбен имот. Извън това, горните съображения важат и по този правен въпрос, дори и да се приеме, че е поставен като такъв в представеното изложение, тъй като въззивният съд е приел наличието на неподеляемост на имота, установена от заключението на арх. Г.. Този му извод не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
В заключение следва извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 72 от 12.03.2012 год. по гр. д. № 404/2011 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по подадената от Р. М. М. от [населено място], чрез адвокат А. С. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: