O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 25.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1182 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 53044 / 05.08.2011 година на Н. с. а. /Н./ „В. Л.”-С., представлявана от проф.Л. Д.- Ректор чрез процесуалния представител –гл. юрисконсулт И. К. срещу въззивно Решение Nо II-82 от 10. 06. 2011 година, постановено по гр. възз.д. Nо 473/2008 год. на ОС- Бургас по отхвърления иск на Н. по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , поради несъобразяване с доказателствата по делото за наличие на влязло в сила решение , с което спрямо ответника [община] е установена собствеността на Н. по отношение на процесния терен , не са съобразени данните по наличните А. и доказано право на собственост на държавата, нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото/ л. 10./ , допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод , че с обжалваното решение, Бургаския окръжен съд „се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото”, без да се сочи / формулира/ конкретен въпрос. Цитират се Решение Nо 356/28.07.2008 година по гр.д. Nо 1555/2006 година на ВКС, с което се приема , че „макар и в актовете за държавна собственост да са описани само сгради, границите на имота , в който попадат тези сгради са подробно посочени и при съвпадението им с имота , в който попадат тези сгради , отреден по плана за нуждите на В.’Г.Д.”- водна база, може да се направи обоснован извод , че имота като цяло е предоставен за нуждите на В.’Г.Д.”, сега Н. „В.Л.”, Решение Nо 213 от 10.01.2009 година по гр.д. Nо 466/2008 година на ОС-Бургас, с което по безспорен начин се установява , че имотът предмет на спора е публична държавна собственост, предоставен за управление на Н. „В.Л.”; Решение Nо 214 от 15.01.2009 година по гр.д. Nо 706/2007 година на ОС-Бургас , с което [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на Н.”В.Л.” следния недвижим имот-част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ-* в кв. 1 по ПУП м.”А.’, землището на [населено място] и която държи без правно основание, поради което е осъден да разчисти терена от строителни материали; Решение Nо 786/ 21.08.2007 година по гр.д. Nо 945/2006 година по описа на ВКС, с което се приема , че „макар и в актовете за държавна собственост да са описани само сгради, границите на имота , в който попадат тези сгради са подробно посочени и при съвпадението им с имота , в който попадат тези сгради , отреден по плана за нуждите на В.’Г.Д.”- водна база, може да се направи обоснован извод , че имота като цяло е предоставен за нуждите на В.’Г.Д.”, сега Н. „В.Л.”,
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [община], с който се оспорва основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота по заявения вещен иск по чл. 109 ЗС и при спазване на срока по чл. 283 ГПК.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1,2 или 3 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , е оставил в сила Решение Nо 42 от 10.04.2008 година по гр.д. Nо 586/2005 година на РС- Несебър по отхвърления , заявен на основание чл. 109 ЗС иск срещу ответника [фирма] за възстановяване разрушена част от хaнгар за лодки, находящ се в УПИ * кв. 1 м.”А.” по плана на [населено място].
За да отхвърли иска , с обжалваното решение е прието , че искът по чл. 109 ЗС не може да бъде уважен срещу ответника [фирма] – к.к. С. бряг, тъй като спрямо този ответник няма влязло в сила решение , с което Н. като ищец , да е признат като субституент на държавата, за носител на правото на собственост на терена на УПИ –*в кв. 1 върху , който терен се намира разрушената част от хангара, а в хода на делото не е доказал правото си на собственост нито на терена , нито на разрушения хангар.Прието е , че писмените доказателства , с които се доказва собствеността на предоставените и съответно отчуждени от ТКЗС-Н. за нуждите на В.’Г. Д.” 50 дка земеделска земя, не включват процесния терен , и съответно не се доказва собствеността на разрушения хангар като приращение на терена. Прието е , че доказателствата по делото, ангажирани пред въззивния съд за притежаване на разширен терен от 150 дка за изграждането на учебно-спортен комплекс, също не установяват собствеността по отношение на процесния УПИ * в кв. 1 като принадлежност на Н..
С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правен или процесуално-правен въпрос е този , който е имал обуславящо за изхода на спора значение, като изрично се сочи , че за да бъде надлежно извършена слекцията в рамките на установеното производство по чл. 288 ГПК, касаторът следва да посочи, като точно изведе/ формулира/ правен въпрос в предметната рамка на спора по делото. Само по изключение , с оглед на въведените основания за отмяна в касационната жалба , ВКС може да доизясни или преформулира този въпрос за по – голяма яснота и прецизност при разрешаването му в хода на делото и упражняване на правомощията на съда по чл. 291 ГПК.
В изложението на касатора Н.”В.Л.”С. липсва формулиран въпрос. Ако настоящият състав би следвало да гадае , съобразявайки избраната форма на изложение и решаващите мотиви на въззивното решение , то този въпрос би бил свързан с допустимостта да се установи правото на собственост по отношение на процесния хангар за лодки , доколкото собствеността на терена е установена в рамките на други съдебни производства / посочените решения/.
Но дори и да се приеме , че правния въпрос е в тази насока, то за да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, би следвало поставеният въпрос вече да е бил разрешен с решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.след като сред цитираните решения , няма такова , то на това основание касационното обжалване не може да бъде допуснато.
За да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, следва конкретния правен въпрос да се разрешава принципно по различен начин , т.е. една материално-правна или процесуално правна ,обуславяща изводите на съда относно основателността на иска , правна норма да се тълкува от различните състави на съдилищата по различен начин. Посочените Решение Nо 213 от 10.01.2009 година по гр.д. Nо 466/2008 година на ОС-Бургас и Решение Nо 214 от 15.01.2009 година по гр.д. Nо 706/2007 година на ОС-Бургас , са отменителни решения на окръжния съд, касаят безспорно спор за собственост на части от терен , предоставен на бившия В. ‘Г.Д.”, сега Н. и наследниците на бивши собственици на земеделски земи, включени в блоковете на ТКЗС -Н., но дадените разрешение като приложимо право във всеки конкретен случай е вързано с различните доказателства по делата.
Цитираните Решение Nо 356/28.07.2008 година по гр.д. Nо 1555/2006 година на ВКС и Решение Nо 786/ 21.08.2007 година по гр.д. Nо 945/2006 година по описа на ВКС, които имат идентично съдържание на което се позовава касатора , са отменителни касационни решение , постановени по реда на чл. 218а б.”а” ГПК / отм./ с тези не се формира сила на присъдено нещо и в този смисъл не е съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което дори и да се приеме , че се касае до процесуално- правен въпрос за формалната доказателствена сила на А. , този въпрос не касае изхода на спора, тъй като спорът е преди всичко концентриран относно релевирания придобивен способ на Д. –отчуждителна процедура и за обема . точните граници в които е извършено отчуждението на земи от кооперативните терени на ТКЗС-гр.Н..
Доколкото въззивният съд е постановил решение, необсъждайки доказателства по делото, то съдебната практиката еднозначно приема , че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество .
Липсата на доводи коя е правната норма, нуждаеща се от уеднаквяване на практиката по приложението и евентуалната насока в която се иска това уеднаквяване с цел развитие на правото, не дава основание на ВКС да приеме наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на ГК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 53044 / 05.08.2011 година на Н. с. а. /Н./ „В. Л.”-С., представлявана от проф.Л. Д.- Ректор, заявена чрез процесуалния представител –гл. юрисконсулт И. К. срещу въззивно Решение Nо II-82 от 10. 06. 2011 година, постановено по гр. възз.д. Nо 473/2008 год. на ОС- Бургас по отхвърления иск на Н. по чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :