О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 08.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1125 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от М. А. Р. и Ц. А. Р. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. П., касационна жалба против въззивното решение от 21.03.2012 год. по гр. д. № 458/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 456 от 10.01.2008 год. по гр. д. № 4/2007 год. на районния съд, [населено място] и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, с позоваване на задължителна съдебна практика по въпроса за правния интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 2/96 год. на ОСГК на ВКС. Формулиран е и въпрос за правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовност в исковата молба, с позоваване на съдебна практика, в която считат този въпрос да е решен в противоречив смисъл.
Ответниците Л. А. Ч., М. А. И. и М. А. Ч., чрез особения им представител адв. М. М., изразяват становище, че касационната жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално – че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и на последно място – оспорват жалбата като неоснователна.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съдебното производство е образувано на 9.01.2007 год. и съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК при разглеждането му в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на отменения ГПК от 1952 год., вкл. и тези за определяне цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната му цена.
Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи преди образуването на ТКЗС, което право е от значение за възстановяването им в лицето на техните собственици, респ. наследниците им. Искът е оценяем, а цената се определя към момента на предявяването му – съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./.
В настоящия случай при предявяване на исковете не са представени удостоверения за данъчната оценка на спорните девет земеделски имота, за които ищците са поддържали да са били собственост на техния пряк наследодател – баща им А. Р., а не на общия на страните наследодател, на чиито наследници са били възстановени с решение на поземлената комисия от 2005 год. В исковата молба обаче ищците са посочили цена на исковете 770.05 лв., въз основа на която е внесена и държавната такса, като са се позовали на данни в тази насока в съдебно решение от 19.06.2006 год. по гр. д. № 192/94 год. В срока по чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ въпросът за цената на иска не е повдиган нито от ответниците, нито от съда служебно, поради което и посоченият размер е релевантен за преценката на допустимостта на касационното обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Цената на предявените субективно съединени искове е под посочения в тази разпоредба размер от 5 000 лв., който извод се подкрепя и от изисканите и представени при повторното въззивно разглеждане на делото, след отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на първоначалното въззивно решение, удостоверения за данъчните оценки на имотите, в общ размер на 287.20 лв.
Поради това, че решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената против него касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. А. Р. и Ц. А. Р. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. П., касационна жалба против въззивното решение № 73 от 21.03.2012 год. по гр. д. № 458/2011 год. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1125/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: