О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. С., 13.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 82 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., Н. И. Б. и Ю. И. Д., чрез адвокат Р. Б., против въззивното решение от 14.07.2010 год. по гр. д. № 1734/2007 год. на С. градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 6711/97 год. на С. районен съд, с което исковете им против С. община, държавата, чрез министерство на регионалното развитие и благоустройство и [фирма] за ревандикация на празно място с площ 2.5 дка, представляващо имот пл. №. в кв.. по плана на[населено място], м. „НПЯ-Ч. з.” са отхвърлени.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа оплаквания за неправилност на решението. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на „противоречие с практиката на съдилищата”, без да сочат такава, и на значението за развитието на правото на „въпросът с точното прилагане на закона”. Така изложеното, както и уточненията в допълнителното изложение съгласно дадените указания на съда, сочат на поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросът, „включен в предмета на спора и разрешен с обжалваното решение е дали Д. И. П. е наследник по закон на И. П., собственикът на претендирания имот”. Твърденията на касаторите са, че това обстоятелство е установено с представените писмени доказателства, но въззивният съд е направил необоснован извод за недоказаност на твърдението им и поради това отхвърлил иска им за собственост.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявените искове за собственост са били отхвърлени, въззивният съд приел, че ищците, сега касатори, не са установили с представените писмени доказателства да са собственици на спорния имот, по наследство от И. и Й. П., признати за собственици с нот. акт № 64/1916 год. на нива от 5 дка в м. „Б.”,[населено място], част от който е спорния такъв с пл. №., записан към 1950 год. на М. П..
Поради липсата на първата от кумулативно предвидените предпоставки на иска по чл. 108 ЗС, съдът е приел същия за неоснователен, без да обсъжда останалите предпоставки на закона.
Поставеният от касаторите в изложението им въпрос за наследственото правоприемство, с оглед установяване на активната им материалноправна легитимация, представлява фактически въпрос, подлежащ на доказване със съответните доказателства. Преценката на представените такива от решаващия съд, представляваща произнасянето му по него, не може да бъде обсъждана в настоящето производство, тъй като оплакването в тази насока представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за необоснованост на изводите.
Този въпрос: „дали Д. И. П. е наследник на И. П., собственик на имота” не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният въпрос касае легитимацията на ищците като собственици по наследствено правоприемство на правото на собственост върху имота, произнасянето по който е обусловено от обсъждането и преценката на събраните доказателства. Последната би могла да бъде предмет на проверка от касационната инстанция при наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Такива в случая не са налице, в частност поддържаното по чл. 280, ал. 1, т. 3. Извън изложените съображения за липса на поставен от касаторите правен въпрос, обусловил изхода на делото, липсват и съображения за обосноваване на значението му /доколкото се приеме за такъв въпросът за материалноправната легитимация/ за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена законова разпоредба или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. разяснения. Липсата на такива съображения, както и изложеното от касаторите оплакване за постановяване на изводите на въззивния съд при необоснованост, изразяваща се в несъответни на доказателствата изводи относно наследственото правоприемство на сочените лица, потвърждава извода за наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не подлежи на обсъждане.
В заключение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението не е налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.07.2010 год. по гр. д. № 1734/2007 год. по описа на С. градски съд, по подадената от А. С. Д., Н. И. Б. и Ю. И. Д., чрез адв. Р. Б., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: