О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 10.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1115 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 22.03.2010 год. по гр. д. № 54/2010 год. Сливенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 23.10.2009 год. по гр. д. № 157/2006 год. на районния съд,[населено място], с което е признато за установено по отношение на М. П. Д. от[населено място] и В. К. К. от[населено място], че вторият самостоятелен жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в имот пл. № 2687 – източната половина на къща-близнак, в дворното място, представляващо УПИ V-2687,2688 в кв. 144 по плана на[населено място] е собственост на А. З. А. и Н. К. А. и е отменен нотариалния акт № 38/2006 год. в частта му, с която този имот е продаден от М. Д. на В. К..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от М. П. Д., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът за обусловеността на придобиването на правото на собственост от изпълнението на задължението на ищците да уравнят дела на касаторката, както и въпросът за характера на това уравнение, е от значение за изхода на делото, като се позовава на разрешаването му в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Позоваването на основанието по т. 1 вероятно е свързано с цитираното в изложението ТР № 1/2009 год. на ВКС, ОСГТК, макар и да липсват изложени конкретни съображения за противоречие с тази практика, какъвто е смисълът на закона.
Ищците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката по чл. 288 ГПК намира, че поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не е налице, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което установителният иск за собственост е бил уважен, въззивният съд приел, че ищецът А. А. е собственик на спорния имот – самостоятелния втори етаж от източния близнак, на основание влязлото в сила решение по гр. д. № 492/90 год.на НЗРС за делбата му, с което същото е поставено в негов дял. Неплащането на присъденото със същото решение парично уравнение на дела на М. Д., настоящата касаторка, и неговите правни последици са били предмет на производството по гр. д. № 206/2006 год. на НЗРС. С влязло в сила решение по него е прието, че възлагателното решение от 1990 год. е проявило вещноправен ефект от момента на влизането му в сила на 23.04.91 год., а искането за обезсилването му поради неплащане в срок на сумата за уравнение на дела е погасено по давност, на основание чл. 110 и чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Затова и ответницата, сега касатор, не може да противопостави притежавано от нея вещно право на собственост върху спорния имот, включително и на основание придобивна давност, поради което и не може да се легитимира като негов собственик, респ. да го продаде на втората ответница.
Въззивният съд е приел, че възраженията за липса на обект на делбата поради несамостоятелността на етажа не могат да бъдат пререшавани, а извънсъдебните отношения на страните по повод плащане на парична сума в размер на 5 000 лв., съгласно представена по делото разписка, не обосновава извод за промяна в принадлежността на правото на собственост върху спорния етаж.
Следователно, формулираните от касаторката в изложението въпроси за неплащане на паричното уравнение при делбата и правните последици от това за собствеността, са неотносими за изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел легитимацията на ищците за собственици на основание решението по извършване на делбата с касаторката. Отделно от това, същите са разрешени със сила на присъдено нещо, поради което и не могат да се пререшават. Това води до извода, че не е налице правен въпрос, произнасянето по който да е обусловило разрешаването на спора за собствеността на имота, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год., което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. При селекцията на касационните жалби законът, в чл. 280, ал. 1 ГПК, предвижда освен произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос, и то обусловил изхода на делото, същият да е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, което е релевираното в изложението основание. Противоречие в произнасянето по поставените в него въпроси с цитираното ТР № 1/2009 год. не е възможно да е налице, тъй като разглежданите в него въпроси са по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. Друга задължителна съдебна практика не е посочена.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 62 от 22.03.2010 год. по гр. д. № 54/2010 год. по описа на С. окръжен съд, по подадената от М. П. Д. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: