О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия,в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч. гр. дело № 381 / 2010 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
В. Б. Т. от гр.С. обжалва и иска да се отмени Определение от 07.08.2008 година по ч. гр.д. Nо 372/2008 година на Кюстендилския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 21.04.2008 година за прекратяване на исковото производство по гр.д. Nо 1586/2006 година на Дупнишкия районен съд. Поддържа се , че обжалваното определението е неправилно,постановено в нарушение на закона.
С частната касационна жалба е подадено допълнение и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , като се поддържа , че по въпросите за допустимостта на ревандикационен иск за защита правото на собственост на възстановена собственост на земеделска земя , при незавършена процедура по реституцията и за необходимостта от индивидуализация на имота според актуалния регулационен статут , предмет на заявения иск по чл. 108 ЗС, като основание за редовност на исковата молба , са налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросите и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона. Цитират се определение Nо 100/ 28.11.2008 г. по гр.д. Nо 4358/2008 г. IV отд. ВКС и са представя Решение от 12.07.1999 година по гр.д. Nо 973/1998 година на РС Д. / без заверка да е влязло в сила/.
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира :
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и с оглед на установения обжалваем интерес около 9 000 лв. , се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определението на районния съд за прекратяване на съдебното исково производството, образувано по иска на В. Б. Т. срещу Община -гр. С. б. по чл. 108 ЗС за защита правото на собственост на поземлен недвижим имот от 2.7 дка, бивша земеделска земя , по силата на наследяването от нейна майка –Т. К. срещу Общината, която е актувала като държавен имота през 1992 година.
За да прекрати делото, районният съд е приел, че след като страната –ищец / при изрично дадените указания/ не представя скица , съобразно актуалният статут на имота , тъй като спорният имот не е отразен по новия РП на гр.С. б., нито се сочи точната индивидуализация с оглед на основанието, на която се поддържа претенцията за собственост, то иска е преждевременно заявен.
Касационното обжалване на посоченото определение на втората инстанция не може да бъде допуснато, поради липсата на законовите предпоставки за това.
Безспорно постановеното от окрътжния съд определение е от категорията на обжалваемите съдебни актове в чл. 274 ал.3 т.1 ГПК- определения с който е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо по нататъшния ход на делото определение на съдилищата.
Касационната инстанция може да провери правилността на такъв съдебен акт само и доколкото жалбоподателят обоснове основанията за селекция , установени с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК.
Липсата на конкретно формулиран процесуално-правен въпрос, свързан с правните изводи на съда , обусловили изхода на спора, в случая постановеното прекратително определение, и посочването дали произнесеното от решаващия съд по посочения въпрос противоречи на задължителна съдебна практика /т.1/, или се разрешава противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на определена правна норма с цел уеднаквяване на нееднозначната съдебна практика и за развитие на правото, не дава основание на касационния съд да извърши необходимата проверка на предпоставките за допустимост на самото касационно обжалване и съответно, доколкото това обжалване би било допустимо, да се произнесе по същество и по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
С допълнението към частната си жалба , жалбоподателката е конкретизирала процесуално-правните въпроси ,мотивирали съда за прекратяване на делото, но посочената от нея съдебна практика не сочи на противоречивото им разрешаване , поради което и не може да се приеме , че са преодолени законовите изисквания за селекция.
По изложените съображения и на основание 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 3543/15.09.2008 година , заявена от В. Б. Т. от гр.С. срещу Определение от 07.08.2008 година по ч. гр.д. Nо 372/2008 година на Кюстендилския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 21.04.2008 година за прекратяване на исковото производство по гр.д. Nо 1586/2006 година на Дупнишкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: