О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 20.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 281 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д. К. Д., С. К. К., И. П. И. и В. П. Т., последните двама като наследници на първоначалната ищца Д. К. И., починала в хода на производството, всички чрез пълномощника им адв. К. К., обжалват в срок въззивното решение от 26.10.2011 год. по гр. д. № 1127/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 7.04.2011 год. по гр. д. № 4967/2008 год. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторите против Г. Д. Д. иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ ПИ № * по плана на м. „А.” /”Т. т.”/ в землището на [населено място], с площ от 808 кв. м., при граници: имоти пл. №№ *, * и от две страни път.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за момента, в който настъпва конститутивното действие на постановените преди изменението на ЗСПЗЗ от 1999 год. решения на поземлената комисия при липса на скица на имота и липса на влязъл в сила помощен кадастрален пран, вкл. ПНИ, респ. момента на окончателно възстановяване на земеделските имоти във връзка с възможността за предявяване на ревандикационен иск против трети лица, е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1519 по гр. д. № 1033/2007 год. ІІ г. о. и определение № 749 по гр. д. № 153/2011 год. на ІІ г. о. Налице е и противоречиво произнасяне с практиката на ВКС по представените решения № 27 по гр. д. № 1687/2009 год. на І г. о., № 137 по гр. д. № 1036/2010 год. на ІІ г. о. и № 373 по гр. д. № 396/2009 год. на І г. о. по въпроса за допустимите възражения на ответниците против активната материалноправна легитимация на ищците при липса на заявени от тях права към миналия момент, както и такива за липса на идентичност на имота.
Касаторите формулират като процесуалноправен въпрос този относно обсъждането на свидетелските показания и интерпретирането им, като обуславящи правните изводи на съда, респ. приложението на материалния закон, като считат същият за относим към предмета на спора. Представена е и цитираната в тази насока съдебна практика.
Представено е и решение № 373 по гр. д. № 396/2009 год. на І г. о. на ВКС с твърдението на касаторите, че по въпроса за статута на имота, обуславящ възстановяването му по ЗСПЗЗ, въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл на приетото в него.
По въпроса за придобивната давност и началният й момент касаторите поддържат произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение да е в противоречие със съдебната практика – решения № 137 по гр. д. № 1036/2010 год. на ІІ г. о., № 308 по гр. д. № 308/2010 год. ІІ г. о. и определение № 749 по гр. д. № 153/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, както и при липса на мотиви във въззивното решение относно действията, с които се демонстрира намерение за своене на имота.
В писмен отговор ответницата Г. Д., чрез адв. Д. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният иск за собственост относно спорния имот, възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на К. Г. К., наследодател на касаторите, въззивният съд е приел на първо място липсата на материална легитимация на ищците и на второ място – приел за основателно правоизключващото възражение на ответницата за изтекла придобивна давност, считано от 21.11.97 год. /влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ/ до предявяването на иска, с присъединяване на владението й към това на праводателите й.
Действително, произнасянето на въззивния съд по въпроса за допустимите възражения на ответника по ревандикационен иск срещу основано на реституция по ЗСПЗЗ право на собственост на ищеца е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС е задължителна такава, поради което и обуславя основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В нея се приема, че при тези спорове ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че наследодателят му не е бил собственик на имота към момента на кооперирането му, както и да оспорва идентичността между притежавания и възстановения имот, ако той самият не заявява вещни права върху имота към този минал момент. Именно такъв е и настоящият случай – ответницата не претендира права върху имота към миналия момент на образуване на стопанството, а противопоставя придобитите такива от праводателите й. Затова и е недопустимо да възразява относно принадлежността на вещното право у наследодателя на ищците, както и относно идентичността на притежавания от него тогава имот с възстановения такъв с решението на поземлената комисия от 1994 год. Последното легитимира ищците като възстановени собственици на сочения в него земеделски имот, като конститутивният му ефект е настъпил с оглед редакцията на закона към този момент, както впрочем правилно е приел и въззивният съд в решението си. Цитираната от касаторите съдебна практика /Р 1519/17.11.2008 год. по гр. д. № 1033/2007 год./ не сочи на противоречиво произнасяне по въпроса за момента на конститутивното действие на решението на поземлената комисия, тъй като касае различие във фактите, обуславящи и приложение на различна редакция на закона. Соченото определение по чл. 288 ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и обсъжданите в него въпроси не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Поддържаният от касаторите довод за липса на възстановяване на собствеността с представеното от тях решение на поземлената комисия поради изложените от тях съображения не обосновава извод за наличие на противоречиво произнасяне със съдебната практика – той противоречи на доводите им в исковата молба. Имотът е със статут на земеделска земя, правото на собственост върху която е възстановено с решението от 1994 год. – така са и поддържали самите ищци, а въззивният съд не е обусловил изводите си от обратен фактически извод, поради което и въпросът за статута на имота е неотносим към решаващия извод на съда.
Макар и приетото по-горе противоречие в произнасянето на съда със задължителната съдебна практика по първото посочено основание за отхвърляне на иска, произнасянето по възражението на ответницата за противопоставимото й право на основание придобивна давност, обуславя извода на настоящата инстанция за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като дори и да е налице активната материалноправна легитимация в процеса, разглеждането на правоизключващото възражение е обусловило извода за неоснователност на ревандикационния иск. Произнасянето по него не е в противоречие на съдебната практика, сочена от касаторите, тъй като в представените решения № № 137 по гр. д. № 1036/2010 год. и 308 по гр. д. № 308/2010 год. на ІІ г. о. на ВКС е прието същото разрешение – изтеклата придобивна давност до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ не се зачита и започва да тече от тогава – 22.11.97 год. и при положение, че реституционното производство е завършило, както е в настоящия казус – приключило е с решението на ПК от 1994 год., оригинерното придобивно основание в полза на ответницата е налице при наличие на законовите предпоставки по чл. 79, ал. 1 ЗС към момента на предявяването на иска. Различното разрешаване на споровете по приложените решения е обусловено от различие в релевантните факти за спора по тях, поради което и не могат да обосноват твърдяното от касаторите противоречие. По въпроса за липса на мотиви във въззивното решение, както и относно обсъждането на доказателствата доводите на касаторите представляват касационни основания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
В заключение следва извод за липса на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, порди което и същото не следва да се допуска.
Разноски на ответницата не се присъждат, въпреки искането, тъй като липсват доказателства такива да са направени в настоящето производство.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1232 от 26.10.2011 год. по гр. д. № 1127/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Д. К. Д., С. К. К., И. П. И. и В. П. Т., последните двама като наследници на първоначалната ищца Д. К. И., починала в хода на производството, всички чрез пълномощника им адв. К. К., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: