O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 27.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 268 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 86021/30.10.2010 година на В. Т. Х. от [населено място] чрез адв. Р. Г.- САК срещу въззивно Решение от 23.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2814/ 2006 година на Софийския градски съд- II г. отд.
С посоченото решение ,Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 02.05.2006 година по гр.д. Nо 9042 / 2005 година на СРС-41 с-в по уважения иск по чл. 108 ЗС.
За да се уважи ревандикационния иск е прието , че не е налице валидно наемно правоотношение с ответника и същият държи вещта – процесния недвижим имот , без правно основание.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон- чл. 238 ЗЗД , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК с довод , че по въпроса за реда и начина на прекратяване на договор за наем без определен срок , сключен преди приемане на реституционните закони с общината като собственик, който договор се противопоставя в спора за собственост като основание за държане на възстановената собственост на правно основание, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика , обективирана с Решение Nо 935 от 09.06.1999 година по гр.д. Nо 282/1999 година на ВКС-V отд., Решение Nо 1114 от 07.05.1997 година по гр.д. Nо 3418/1995 година на ВКС-IV отд.,Решение Nо 67/28.01.2008 година по гр.д. Nо 968/2001 година на ВКС-ТК и Решение Nо 37/25.01.2005 година по гр.д. Nо 297/2004 година ВКС- II г.о..
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- К. С. Г., Е. С. Г. и К. К. К. чрез адв.Р. В.- САК, с койт5о се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като конкретната по делото хипотеза касае възстановен по силата на ЗВСОНИ недвижим имот на наследодателите на ищците, а наемното правоотношение е било между ответника Х. и СО, която не е била собственик на имота, затова и представените решение са неотносми, наемното правоотношение не може да се противопостави на собствениците по реституция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота-26 239 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Касационното обжалване , поддържано в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не може да бъде допуснато по следните съображения :
Представената , в смисъла на противоречива съдебна практика, обективирана с Решение Nо 935 от 09.06.1999 година по гр.д. Nо 282/1999 година на ВКС-V отд., с което се приема , че ако наемодателят е развалил договора за наем, но въпреки това наемателят продължи да ползва наетия имот, наемателят дължи обезщетение на деликтна основа.ако чрез едностранно волеизявление се прекрати наемния договор, след като изтекат предвидените в чл. 238 и сл. ЗЗД срокове и наемодателят се противопостави изрично наемателя да ползва наетия имот, не може да се счита , че са възникнали отново наемни правоотношения.”, Решение Nо 1114 от 07.05.1997 година по гр.д. Nо 3418/1995 година на ВКС-IV отд., с което се приема , че „заварените наематели в реституираните по ЗВСОНИ недвижими имоти заплащат наем на новите собственици по старите наемни цени до момента на изтичане на предизвестието за разваляне на договора, Решение Nо 67/28.01.2008 година по гр.д. Nо 968/2001 година на ВКС-ТК и Решение Nо 37/25.01.2005 година по гр.д. Nо 297/2004 година ВКС- II г.о., третиращо спорни правоотношения между наемател и пренаемател, не могат да бъдат третирани като противоречиви на изводите на въззивния съд , изложени в обжалваното решение.
От правна страна ,в пълен унисон с посочените решения на съдилищата , е прието, че наемното правоотношение на настанения с настанителна заповед в общински имот наемател, след възстановяване собствеността на недвижимия имот по силата на ЗВСОНИ,е запазено като безсрочено наемно правоотношение и неговото прекратяване се подчинява на режима на чл. 238 ЗЗД. Не може да има съпоставка на хипотезите, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС т.3, тъй като обуславящият извод на решаващия съд, че е налице прекратен договор за наем е направен въз основа на анализа и тълкуване на Нотариалната покана рег. Nо 1768 становището на съда , че същата следва да бъде възприета като надлежно „писменото предизвестие” т.е. със съдържание, даващо безусловно основание за извод , че наемното правоотношение се прекратява , а не просто купувачът да встъпва в правата на наемодател, такива каквито са били договорени до този момент. В този аспект, приложената съдебна практика не съдържа правни изводи , които да са израз на различни по своята правна природа тълкувания на една и съща правна норма , а именно този на чл. 238 ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 86021/30.10.2010 година на В. Т. Х. от [населено място] чрез адв. Р. Г.- САК срещу въззивно Решение от 23.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2814/ 2006 година на Софийския градски съд- II г. отд, с което е оставено в сила Решение от 02.05.2006 година по гр.д. Nо 9042 / 2005 година на СРС-41 с-в по уважения срещу В. Х. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :