O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
София, 08.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1017 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7404/14.07.2011 год. заявена от А. М. Б. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. И.- САК срещу въззивно Решение № 154 от 17.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 340/2011 година на ОС-Велико Търново по допускане на делбата , при отхвърлено възражения на касаторката за нищожност на договор за ДАРЕНИЕ , обективиран в НА Nо */72 год. поради противоречие със закона, липса на съгласие , неправилно и неточно посочване на предмета , водещо до порок във волята на страните , невъзможен предмет- описаният в НА имот не съществува.
С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 258 ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК за допускане съдебна делба на съсобствен недвижим имот- едноетажна жилищна сграда/ къща/ със застроена площ от 77 кв.м., построена в дворно място – ПИ Nо *, за който е отреден УПИ *, * в кв. 103 по плана на [населено място] , пристройка-остъклена тераса, баня и тоалетна и стълбище към първия етаж, гараж , външна тоалетна и кладенец , заедно с дворното място, съставляващо ПИ Nо * с площ от 272 кв.м. , между стделителите по делото при посочените права. Прието е , че съсобствеността е възникнала в резултата на наследяване в обем на ? идеална част и сделка / дарение по НА Nо * /1972 година и наследяване за наследниците на Й. Б. / за останалата ? идеална част, като възражението на съделителя А. Б. за недействителност на дарението , е отхвърлено като неоснователно.
С касационната жалба съделителя А. Б. поддържа , че обжалваното решение, в частта , с която е отхвърлено възражението за недействителност на дарението по НА Nо */1972 година е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК и по –конкретно в частта „от значение за точното прилагане на закона „, тъй като съдилищата са нарушили закона – чл. 26 ал.1 и 2 от ЗЗД , като са приели , че процесният нотариален акт не е нищожен, без да съобразят , че е прехвърлен несъществуващ обект, както и е нарушен процесуалния закон след като съдилищата не са изпълнили задълженията си по чл. 7 ал.1 т.2 ГПК респ. чл. 143 ал.1 ГПК, след като по делото не е изяснена точната квадратура, не е изяснен въпроса на кой самостоятелен обект от допуснатите до делба постройки каква идеална част от недарената земя съответства , а законите следва да се прилагат точно.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговр от ответниците по касация , с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна .
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данъчната оценка на недвижимия имот от гл.т. на чл. 280 ал.2 ГПК, се явява процесуално допустима.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно разясненията на т. 1 и т.4 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС без да е налице конкретно изведен / формулиран/ материално-правен или процесуално-правен въпрос, разгледан правен проблем в рамките на предмета на спора и съответно да е налице произнасяне по този въпрос от страна на въззивния съд . Поставеният въпрос следва да касае правно виждане по приложение на закона от решаващия- въззивен съд , което не може да бъде съпоставено със задължителна или незадължителна съдебна практика и при обоснована необходимост от гл.т. на липсата на съдебна практика , или приложимостта на нов закон или необходимост от преодоляване на установено виждане на съдилищата по приложението на правен институт и др., именно с цел да се постигне до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на съответния материално-правен или процесуално-правен институт.
След като страната- касатор не сочи конкретен въпрос с изложението си / л.8/ , а приповтаря въведени с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение като „ съдилищата са нарушили разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗД” и „нарушен е и процесуалния закон”, то не може да се приеме , че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване .Дори и при „извличане „от страна на ВКС на въпрос в смисъл , че има такъв касаещ „ приложимостта на чл. 26 ал.1 ЗЗД в хипотеза на невъзможен предмет, когато няма точно съвпадение на имота предмет на спора и този, предмет на оспорена като нищожна разпоредителна сделка по площ „ то касационното обжалване не би могло да се допусне , тъй като страната не сочи в какъв смисъл следва да бъде поддържаното от нея „точно приложение на законите”.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- вт5оро отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7404/14.07.2011 год. на А. М. Б. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. И.- САК срещу въззивно Решение № 154 от 17.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 340/2011 година на ОС-Велико Търново по допускане на делбата , при отхвърлено възражения на касаторката за нищожност на договор за дарение , обективиран в НА Nо */72 год.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :