О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 189/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частната жалба на адвокат Р. М. против определение от 15.02.2012 год., респ. това от 6.03.2012 год., на Софийски градски съд по гр. д. № 6051/2011 год. за отказ да й бъде определено възнаграждение за процесуално представителство на страна по делото и съгласно определение от 13.03.2012 год. по ч. гр. д. № 927/2012 год. на Софийския апелативен съд. С него е прието, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд, поради което и компетентен да разгледа частната жалба против него е ВКС.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а при разглеждане по същество се налагат следните съображения:
Въззивното производство по гр. д. № 6051/11 год. на Софийски градски съд е образувано след частична отмяна с решение № 184 от 27.04.2011 год. по гр. д. № 752/2010 год. на ВКС, І г. о. на предходното въззивно решение от 3.07.2006 год. по гр. д. № 5747/2002 год. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане в отменената му част от друг въззивен състав. С това решение е възстановена висящността на производството в отменената му част относно делбата на гаражи № 7 и 9, и на апартамент № 24, в което Г. И. Б. е конституиран като страна, приобретател на гараж № 9, предмет на иска за делба на наследство. Същият е призован по делото чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 95/29.11.2005 год., по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ и поради неявяването му в с. з. на 19.01.2006 год. му е назначен представител, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ с предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 ЗПП. За осъществяване на правната помощ е определена адвокат Р. М., съгласно изпратено уведомително писмо на САК.
Процесуалното представителство е вид правна помощ – чл. 21, т. 3 ЗПП.
Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗПП, редакция преди изменението от 2010 год., системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, каквато е хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ за назначаване на представител на ответника, който въпреки публикацията в ДВ не се яви в съда при разглеждане на делото. Поради това и с оглед данните по делото назначаването на адвокат М. като представител на страната за осъществяване на процесуалното представителство е на основание чл. 23, ал. 1 ЗПП, с оглед на което и за определяне и заплащане на възнаграждението й за тази правна помощ следва да се прилага Глава Седма на ЗПП „Заплащане на правната помощ”, респ. Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът не е компетентен да го определи с оглед неприложимост на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като производството по делото е висящо след касацията на предходното въззивно решение и в него е предоставена правната помощ на основание чл. 23, ал. 1 ЗПП, като е неотносимо за спорния въпрос последващото изрично назначаване на адвоката като особен представител с протоколното определение от 15.02.2012 год. в повторното въззивно производство.
Поради тези съображения отказът на въззивния съд за определяне на възнаграждение за правна помощ е правилен и определението следва да се потвърди.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 6.03.2012 год. по гр. д. № 6051/2011 год. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, с което е отказано определяне на възнаграждение на адвокат Р. М., като процесуален представител на Г. И. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: