О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 02.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 288 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.12.2011 год. по гр. д. № 717/2011 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 5.04.2011 год. по гр. д. № 33/2009 год. на Петричкия районен съд. С него са отхвърлени исковете на С. И. Х. против М. С. Д.-П. за собственост и ревандикация на 1/12 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ ? ид. ч. от УПИ * в кв. 68, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, южен калкан и за отмяна на нотариален акт № */2006 год., както и е отхвърлен предявения от него против същата ответница и М. И. Х. иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № */2006 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищецът С. И. Х., чрез процесуалния му представител адвокат А.. М., с оплаквания за неговата неправилност поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касаторът поддържа становище за липса на изложени мотиви в обжалваното решение относно извода на съда за наличие на действителен отказ от наследство от страна на наследодателя му, както и за допуснати съществени процесуални нарушения по доказателствените искания пред въззивния съд за повторна медицинска експертиза и тройна съдебно-графологическа експертиза, както и за приемане на писмено доказателство.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по процесуалноправните въпроси за законосъобразност на съдебно решение при липса на обсъждане и анализ на събрани в производството доказателства, липса на мотиви относно доводите на страните, допуснати съществени процесуални нарушения по направени доказателствени искания и липса на произнасяне в решението по съществен за изхода на делото въпрос относно оспорване автентичността на подписа в молбата за отказ от наследство.
Ответницата М. Д.-П., чрез пълномощника си адвокат Юл. А., в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, поддържайки становище за липса на поставен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изводите на въззивния съд, произнасянето по който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендират се и направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост и за нищожност на договор за покупко-продажба са отхвърлени, въззивният съд, прилагайки чл. 272 ГПК, приел, че ищецът, сега касатор, не е придобил по наследство претендираната идеална част от спорния имот, тъй като неговият наследодател И. С. Х. се е отказал от наследството на неговия баща с молба от 16.03.2006 год., който отказ е вписан в особената книга на РС- [населено място] с определение от 20.04.2006 год. по гр. д. № 165/2006 год. Приел за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на отказа поради предхождащо го мълчаливо приемане на наследството, както и относно способността на отреклия се от наследството да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи с оглед здравословното му състояние към момента на подаване на молбата. Въззивният съд приел и искът за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № */2006 год. за неоснователен, тъй като ищецът не е притежава идеална част от правото на собственост върху спорния имот, а от друга страна продажбата на чужда вещ не е нищожна, тъй като не поражда транслативен ефект.
Следователно, решаващото съображение за неоснователността на предявения иск по чл. 108 ЗС е липсата на първата от кумулативно предвидените в закона предпоставки – ищецът не е установил, че е собственик на претендирана идеална част от имота на основание наследствено правоприемство от своя баща. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи направения от наследодателя му валиден отказ от наследство от неговия баща С. И., вписан по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН в книгите на съда и неоснователността на поддържаните възражения от страна на ищеца относно действителността на този отказ. Преценката на събраните в производството доказателства е на решаващият съд, поради което и същата не може да се проверява в настоящето производство, което има за предмет произнасянето относно наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касатора въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност на решението поради твърдените съществени процесуални нарушения относно допускане, събиране и преценка на доказателствата по делото, обсъждане на доводите на страните и излагане на съответните съображения при постановяване на решението. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като предполагат произнасяне по същество на спора, което е обусловено от наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Горните разяснения в тълкувателното решение относно обуславящия изхода на делото правен въпрос в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая, извън липсата на правен въпрос, какъвто не представляват формулираните в изложението такива за „законосъобразност” на съдебно решение при твърдените, допуснати от съда съществени процесуални нарушения, не са изложени и съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, а произнасянето на въззивния съд е съобразено с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 108 ЗС, в т. ч. и задължителната такава относно предвидените в закона кумулативни предпоставки за основателност на ревандикационния иск, както и по въпроса за действителността на договора за продажба на чужда вещ.
Поради липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а с оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати направените от ответницата разноски в размер на 300 лв., представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 578 от 23.12.2011 год. по гр. д. № 717/2011 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадената от С. И. Х., чрез адвокат А. М. касационна жалба против него.
Осъжда С. И. Х. да заплати на М. С. Д.-П. направените в касационното производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: