O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 25.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Балевска
гр.дело № 619 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 26/08.02. 2010 година от М. О.-С. срещу въззивно Решение Nо 5 от 08.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 335/2009 год. на Кърждалийския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е оставено в сила Решение Nо 103/ 22. 11.2008 година постановено по гр.д. Nо 362/2007 година на РС Кърджали по уважения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно, постановено в нарушаване на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод , че материални-правния въпрос по приложението на чл. 5 ал.2 от ЗДС е произнесен в противоречие закона, както и се поддържа , че процесуалният въпрос за активната материално-правна легитимация по исковете за собственост касаещ правоприемството на Общините от бившите ОНС изисква произнасяне от ВКС, тъй като е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С втора касационна жалба вх. Nо 37/17.02.2010 година [община] чрез К. Х. И. се обжалва въззивно Решение Nо 5 от 08.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 335/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено Решение Nо 103/ 22.11.2008 година постановено по гр.д. Nо 362/2007 година на РС Кърджали по уважения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за ПИ с идентификатор Nо 40909.109.116 с площ от 598 кв.м. и е постановено ново, с което искът им по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за този имот е отхвърлен.
Поддържа се , че в тази обжалвана част , решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, отменителни основание по чл. 281 ал.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод , че решението в обжалваната част е постановено в противоречие практиката на ВКС- като се сочат Решение Nо 205/ 08.07.1999 година ВКС-V чл.състав и Определение по чл. 288 ГПК на различни състави на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба на М.О. от процесуалния представител на [община] , с който се оспорват релевираните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт , в частта по уважения положителен установителен иск.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, спазени са изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес, поради което са процесуално допустими.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ във вр. с чл. 208 ГПК / отм./, е отменил ЧАСТИЧНО решението на първата инстанция, в частта с която е прието за установено по отношение на М.О. като правоприемник на [фирма]/ в ликвидация/, че [община] е собственик на ПИ с идентификатор Nо 40909.109.116 с площ от 598 кв.м. и е постановено ново, с което искът по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за този имот е отхвърлен.В останалата част , касаеща уважената част на иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за ПИ с идентификатор Nо 40909.109.126 с площ от 2 694 кв.м. по КК на[населено място], решението на районния съд е оставено в сила .
По касационната жалба на М.О., като правоприемник на [фирма] , С. / в ликвидация/.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на посоченото въззивно решение , в ЧАСТТА по уважения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на [община] касаещ ПИ с идентификатор Nо 40909.109.126 с площ от 2 694 кв.м. по КК на града.
За да уважи иска на Общината, решаващият съд е приел, че само част от претендирания в собственост терен от 3441 кв.м., обособен като самостоятелна териториална единица с площ от 2694 , означен като ПИ идентификатор Nо 40909.109.126 с площ от 2 694 кв.м. по КК на[населено място], е собственост на Общината , като правоприемник на ОНС- К. ,предвид на факта , че върху този терен е изградена масивна сграда, гаражна клетка от южната страна и двуетажна сграда в южния край и на основание § 7 ал.1 т.6 ПЗР на ЗМСМА и § 10 от ЗОбС. Прието е , че имотът е застроен със средства на ОНС и като имущество / сгради и земя / е заприходено на Общината , съгласно цитираните законови разпоредби.
Доводите , че материални-правният въпрос по приложението на чл. 5 ал.2 от ЗДС е произнесен в противоречие закона, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Противоречието със закона е основание за отмяна на едно незаконосъобразно решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК би било налице, когато се констатира противоречиво приложение на един и същ правен институт по различни дела , посочени в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК.
В настоящия случай правеният резултат за уважаване на положителния установителния иск, се обосновава с изводите на съда за принадлежността на вещното право в патримониума на Общината, а не принадлежи на търговското дружество в ликвидация , чиито правоприемник е касатора-ответник по делото, въз основа на анализа на конкретните факти и доказателства по делото, касаещи установения със ЗМСМА и ЗДС и ЗОбС правен ред за възникване на правото на общинска и частна държавна собственост в процеса на диференциране на държавната собственост. В този смисъл зачитането или не на материалната доказателствена сила на А./ като писмено доказателство- официален документ/ , съпоставен с по –късно издадените АЧДС или АОбС , не е било основния спор , обусловил изхода на делото тъй като силата на съответния акт за собственост е изцяло обусловен от съобразените фактите за възникване на правото на собственост в патримониума на някоя от спорящите страни респ. техните праводатели.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Процесуалният въпрос за активната материално-правна легитимация по исковете за собственост касаещ правоприемството на Общините от бившите ОНС не налага произнасяне от ВКС , която би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , тъй като разпоредбите уреждащи правоприемството са ясни , прилагат се безпротиворечиво от съдилищата и не налагат обобщаващо произнасяне.
По касационната жалба на [община]
За да се отхвърли иска, за останалата част от терена – 598 кв.м. , претендиран по исковата молба от Общината и съставляващ ЧАСТ от ПИ с идентификатор Nо 40909.109.116 с площ целия 5899 кв.м. , върху който терен е построен първия етаж от двуетажна сграда- сервизно хале решаващият съд е приел, на базата на анализираните писмени доказателства и констатациите на изслушаните експертни становища, че за спорната част от терена , който е включен надлежно в капитала на ликвидираното търговско дружество [фирма] / правоприемство от ОСО /, не е собственост на Общината, а терен предаден за ползване и ползван от Наборната автомобилна школа.
След преценка на наведените доводи и закона , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е може да бъде допуснато на основание релевираните доводи, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие практиката на ВКС- Решение Nо 205/ 08.07.1999 година ВКС-V чл.състав и редица Определение по чл. 288 ГПК на различни състави на ВКС.
„Противоречието” , според страната касатотр, на обжалваното от нея решение като правен резултата с друг по представено дело, не може да се квалифицира като „ повдигнат материално-правен или процесуално-правен въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Крайният правен извод на решаващия съд, обуславящ уважаването или не на исковата претенция , касае конкретното дело, и тези изводи са във функционална зависимост от установените правно-релевантни факти.За всеки спор тези факти са различни, поради което не евентуалното противоречие е резултат на това. Както вече се посочи , противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос ,повдигнат в предметната рамка на всяко едно от цитираните дела, по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК би било налице, когато се констатира противоречиво приложение на един и същ правен институт по тези дела , посочени в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК и приложени като обосновка на релевирание довод.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като съдебната практика по приложение на ЗДС и ЗМСМА при определяне на характера на имотите , държавна собственост преминала в патримониума на Общините като имущество на ОНС, макар и многообразна не сочи на противоречия, които да налагат ново произнасяне с оглед на конкретния спор за процесните 589 кв.м.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 26 / 08. 02. 2010 година от М.О.-С. срещу въззивно Решение Nо 5 от 08.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 335/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е оставено в сила Решение Nо 103/ 22. 11.2008 година постановено по гр.д. Nо 362/2007 година на РС Кърджали по уважения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 37 / 17. 02. 2010 година [община] чрез К. Х. И. се обжалва въззивно Решение Nо 5 от 08.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 335/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено Решение Nо 103/ 22.11.2008 година постановено по гр.д. Nо 362/2007 година на РС Кърджали по уважения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за ПИ с идентификатор Nо 40909.109.116 с площ от 598 кв.м. и е постановено ново, с което искът им по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за този имот е отхвърлен.
Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: