О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
София, 25.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 780 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Но 654/07.04.2011 година на В. Н. Ш. от [населено място], [община] чрез адв. Р. Н. АК- С. срещу Решение Nо 6 от 28. 02. 2011 година по гр.възз.д. Nо 272/2010 година на ОС- Силистра .
С посоченото решение, окръжният съд е потвърдил решение Nо 760/ 11.11.2010 година по гр.д. Nо 1108/2010 на РС-Силистра по допускане на делбата на ПИ в [населено място] , [община] с площ от 1113 кв.м. –парцел 5, имот пл.Но * от кв. 41 по ПУП на селото, ведно с намиращите се в дворното място две жилищни сгради , гараж и стопански постройки между И. Н. Х. и В. Н. Ш. , при равни права, като е отхвърлен иска за делба на построената в имота масивна стопанска сграда/ млекопункт/.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение като допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение съдът не се е съобразил със събраните по делото писмени и гласни доказателствата касаещи придобиване на имота от касаторката –ответник на основание придобивна давност. Като съдебна практика се сочи Решение No 2426/ 1969 година на ВС- 1 отд.,Решение Nо 324/1984- I отд. на ВС.
С частна жалба , В. Н. Ш. обжалва и иска да бъде отменено Определение Nо 202/18.04.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 272/2010 година , с което е осъдена да заплати на И. Н. Х. сумата 700 лв./седемстотин лева/ , разноски по делото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна и частна жалби от ответната страна- И. Н. Х..
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната и частна жалби на В. Н. Ш. са подадени в срока по чл. 283 ГПК и чл. 275 ал.1 ГПК и са процесуално допустими при изпълнение изисквания за минимален материален интерес по чл. 280 ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е допусната съдебна делба между страните по делото- брат и сестра, при равни права, отхвърляйки като недоказано възражението на В. Ш. , че е придобила делбения имот на основание придобивна давност.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато .
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС с изложението към касационната жалба касаторът и защитата му следва да изведат материално-правен или процесуално- правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК ,който въпрос е с обуславящо значение за изхода на спора, като с оглед на поддържаното основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, се обоснове тезата за противоречие със задължителна практика на съдилищата по този въпрос/ т.1/, или се разрешава противоречиво като се сочат решения на съдилища, постановили съдебния акт по същия въпрос в смисъл, различен от произнесения с обжалваното решение/ т.2/ , или се обоснове теза, че липсата на съдебна практика по въпроса налагаща произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Доколкото страната-касатор не формулира въпрос касаещ приложението на процесуалния или материален закон в рамката на предмета на спора , то позоваването на някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК с довод , че“ обжалваното решение „противоречи на посочена съдебна практика, не може да послужи за селекцията на касационната жалба в етапа на проверка на допустимостта на касационното обжалване.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторката и защитата и сочат , че „въззивният съд / при постановяване на решението си / не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства“ при разрешаване на въпроса за придобиване имота по давност. Наведеният довод по своята правна природа съставлява довод за порок на обжалваното решение за допуснати нарушения при постановяване на решението, но не и въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. , но дори и да би могло да се приеме , че е налице формулиран процесуално-правен въпрос касаещ допустимостта да се формира вътрешно убеждение на съда без преценка на доказателствата по делото, то цитираните решения на ВС от 1969 година и 1989 година не съставляват съдебна практика по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съгласно задължителните разяснения на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване , по заявената частна жалба , настоящият състав намира същата за неоснователна .Посочената сума е израз на направените и доказаните разноски за съответната инстанция, който съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК се дължат .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. Nо 654/07.04.2011 година на В. Н. Ш. от [населено място] , [община] , заявена чрез адв.Р. Н.- АД С. срещу Решение Nо 6 от 28.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 272/2010 година на ОС-Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 202/18.04.2011 година по гр. възз. д. Nо 272/2010 година , с което В. Н. Ш. от [населено място] , [община] е да заплати на И. Н. Х. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ , разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: