О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
гр. София, 18.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 285 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 26.10.2010 год. по гр. д. № 4885/2009 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 17.09.2008 год. по гр. д. № 11573/2006 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу [фирма], със седалище и адрес на управление в същия град искове за предаване владението върху притежаваните от него общи части, съответствуващи на притежаваното от него право на собственост върху магазин в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 117.04 кв. м., с 3.393 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ * от кв. 87 по плана на [населено място], район „К. поляна”, м. „Р.-К.” и за осъждане на ответника да осигури достъп до описания по-горе имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищецът, чрез пълномощника му адв. М. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставени са като материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, тези, свързани с възможността да съществува етажна собственост, когато отделните обекти на правото на собственост са разположени не в една, а в отделни сгради, когато са налице уважителни съображения за това, напр. функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда, както е предвидено в одобрения архитектурен проект. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с противоречиво произнасяне по тези въпроси в представените две влезли в сила решения – по гр. д. № 8461/58 год. ІІІ г. о. на ВС и по гр. д. № 5991/2007 год. на ІV г. о. на ВКС. Поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за статута на съществуващата функционална връзка и правата на собствениците на отделните обекти, за чието обслужване е предвидена същата, при положение, че се отрече характерът й на обща част по предназначение. Формулирани са и процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да прецени и обсъди събраните доказателства, както и да обоснове кредитирането на едно от заключенията на техническата експертиза при наличие на две противоречиви такива, като касаторът се позовава на противоречива съдебна практика, вкл. и задължителна такава, подробно описана в жалбата.
Като евентуално основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи произнасянето на въззивния съд по въпроса за основанието на предявения иск за достъп до имота, извън релевираните такива по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Счита, че произнасянето по него е в противоречие с приетото в решението по гр. д. № 4657/2007 год. на 1 г. о. на ВКС, съгласно което при констатирана нередовност на исковата молба поради несъответствие между твърденията и искането, въззивният съд е следвало да вземе мерки за отстраняването й.
Ответникът [фирма], чрез адв. Г. С., оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с довод, че представените решения са неотносими към формулирания материалноправен въпрос за етажната собственост, като законът е ясен, пълен и непротиворечив и е налице утвърдена съдебна практика по приложението му, която прилага. Поддържа и, че поставените като процесуалноправни въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. и евентуално поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, като счита, че правната квалификация на исковете е съответна на твърденията на ищеца и формулирания петитум, поради което и не е налице произнасяне от съда по въпрос за сервититутно право на преминаване, какъвто не е бил поставен за разглеждане като предмет на делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и въз основа на данните по делото, приема следното:
Спорът по делото е за помещението, посочено с № 7 на представените архитектурни проекти, което е включено в площта на магазина на ответника, за което ищецът е поддържал да е общо помещение за осигуряване на достъп до двата магазина – неговия и този на ответника, тъй като представлява вход със стълби към улицата / [улица]/. Като основание за това твърдение е съществуващия отвор от това помещение към неговия магазин, видно от одобрения архитектурен проект, съхраняван в Д.-СО, както и в описанието на тръжната документация за продажбата на магазина. Тъй като ответникът затворил предвидения отвор му осуетил достъпа до магазина от улицата, поради което и е предявил исковете за ревандикация на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата, вкл. и от спорното помещение, и осъждането на ответника да му осигури достъп до магазина през него.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищецът не е собственик на идеални части от спорното помещение, тъй като последното не е обща част по предназначение на двата самостоятелни обекти – магазини. Последните се намират в различни самостоятелни сгради – магазинът на ищеца е в [жилищен адрес] а този на ответника – в [жилищен адрес] построени на калкан, поради което и е правно невъзможно идеални части от общите части на една сграда да принадлежат на лица, които не са етажни собственици в тази сграда, а в друга такава. Общите части са общи само на тази сграда, в която са изградени и само етажните собственици от същата сграда имат права върху тях, което в случая не е налице – ищцата е собственик на магазин, построен в другата сграда. Обстоятелството, че по проекта е предвиден вход за този магазин от това помещение не би могло да доведе до възникване на вещни права за ищеца върху него, тъй като той не е етажен собственик в етажната собственост, към която принадлежи спорното помещение. Поради липсата на притежавано право на собственост върху него същият не е активно легитимиран да предяви и иска по чл. 109 ЗС.
Следователно, въпросът за възможността да съществува етажна собственост, когато отделните обекти на правото на собственост са разположени не в една, а в отделни сгради, при наличие на функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда, както е предвидено в одобрения архитектурен проект е релевантен за изхода на спора за правото на ищеца върху спорното помещение, предвидено по проекта да обслужва достъпа до неговия магазин от улицата, намиращ се в построената на калкан сграда. По този въпрос е налице противоречиво произнасяне в представеното решение по гр. д. № 8461/58 год. на ВС, в което е прието, че е възможно съществуване на ЕС, когато етажи или части от етажи се намират в отделни сгради, стига самостоятелното им използуване да може да стане без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените – чл. 39, ал. 2 ЗС. Горното обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а е налице и това по т. 3 с оглед отговор на релевантния въпрос за статута на предвидения по одобрения архитектурен проект достъп до магазина, собственост на ищеца, в хипотеза на отричане на характера на спорното помещение като обща част по предназначение, с оглед местонахождението на отделните обекти в различни самостоятелни сгради. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по тези материалноправни въпроси, като обсъждането на останалите такива е по същество на спора.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.10.2010 год. по гр. д. № 4885/2009 год. на Софийски градски съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. К. касационна жалба.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 488.36 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: