О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
гр. София, 19.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 653 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Съделителят О. Г. М. от[населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. И., обжалва в срок въззивното решение от 9.02.2010 год. по гр. д. № 764/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение относно квотите, при които е допусната делба между страните на апартамента в[населено място] и в частта, с която е допусната делба между тях на имота в[населено място], м. „Г. В.” с площ от 500 кв. м.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и вместо това делбата на апартамента бъде допусната при квота за съделителката К. А. тази, която й е определена по приключилото между тях гр. дело № 714/2007 год. на Кюстендилския окръжен съд, а иска за делба на имота в[населено място] се отхвърли.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се, че произнасянето на въззивния съд по спора е в противоречие на практиката на ВКС, като се позовава на практика от 1956 год. и 1960 год. и ППВС № 2/67 год.
В писмен отговор съделителката К. А., чрез пълномощника й адв. С. М., поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която са определени квотите при допуснатата делба между страните, бивши съпрузи, на придобития по време на брака им апартамент в[населено място], въззивният съд е зачел силата на присъдено нещо на решението по приключилото предходно дело между старните, с което е признато, че К. А. е индивидуален собственик на част от този апартамент – 228 480/ 1 830 788 ид. ч., на основание частична трансформация на лични нейни средства при придобиването му. Останалата, извън тази нейна част, е съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака дяловете на страните са равни, като посочените в решението стойности са вследствие математическите изчисления.
По отношение на втория имот в[населено място], съдът е отчел момента на придобиване правото на собственост – по време на брака им, по възмезден начин чрез трансформиране право на ползуване, съгласно параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и с оглед чл. 19, ал. 1 СК /отм./ е налице съпружеска имуществена общност. Приел, че не е оборена презумпцията на закона за съвместния принос в придобиването му, тъй като не е установено същото да е с лични средства на касатора, както и да е придобит от последния по наследство. Поради това и с прекратяване на брака страните имат по ? ид. ч. от този имот, при които дялове е допусната съдебната делба.
Следователно, релевантният за изхода на спора за делба на имотите материалноправен въпрос е този за статута им на имоти в режим на съпружеска имуществена общност с оглед момента на придобиването им и приноса на двамата съпрузи. По този въпрос, обусловил решаващата воля на съда, касаторът не излага съображения за наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито го формулира като общо основание за допускане на касационното обжалване. Както е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, от който е обвързан касационният съд във фазата на селектиране на жалбата. И по-нататък: посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касация, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, нито да бъде извеждан същия от твърденията на касатора или от сочени от него факти и обстоятелства. Такъв е и настоящият случай – касаторът не формулира в изложението си правния въпрос от значение за изхода на делото, въпреки задължението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, а формално се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки избрана съдебна практика относно задължението на съда при обсъждане на доказателствата и тяхната преценка. Последната би била относима при поставен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, какъвто не е налице. Оплакванията на касатора от направената преценка на доказателствата по делото по своята същност представляват касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Същите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в което предмет на проверка е наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Общото такова по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и който трябва да е от значение за формиране на решаващата му воля, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства – отново вж. мотивите на т. 1 от цитираното ТР. Такъв не е формулиран в изложението, а както се посочи по-горе, по релевантният въпрос за изхода на спора не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.02.2010 год. по гр. д. № 764/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, по подадената от О. Г. М., чрез адв. Б. И., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: