О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
гр. София, 24.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета годиня, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 203 по описа на Върховния касационен съд за 2010 годИ. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 14.08.2009 год. по гр. д. № 853/2008 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил първоинстанционното решение от 19.02.2002 год. по гр. д. № 4250/96 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от В. С. К. против П. Г. Я., С. К. Б., С. Р. Х., И. А. Х., Г. А. Х. и Т. И. Х. иск за делба на дворно място със застроена и незастроена площ от 1 065 кв. м., съставляващо имот пл. № 900, включен в парцел І – Училище, в кв. 451 по плА. на І градска част – гр. П., както и в частта, с която В. С. К. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 40 лв. и вместо това е постановил друго, с което допуснал съдебна делба между П. Г. Я., С. К. Б., С. Р. Х., И. А. Х., Г. А. Х., Т. И. Х., И. М. Д., А. А. Д., И. Д. М., В. Г. К., Т. Х. Х., С. Д. Я., М. К. С., И. С. А., В. С. К., Р. К. Д. и Г. К. К. на горния имот, за който съгласно одобрения регулационен план от 1994 год. са отредени УПИ № № ХХХV-900 с площ 374 кв. м., ІІІ-900 с площ 536 кв. м., с придаваемите се части от него към УПИ ІІ – 2132 с площ от 210 кв. м. и към УПИ ХХХІV-899 с площ 50 кв. м., която регулация не е приложена и при дялове, подробно описани в решението за всеки един от съделителите. Със същото въззивно решение е отхвърлен иска за делба на горния имот по отношение на Й. В. К., С. Й. Т. и П. А. И. и е оставено в сила първоинстанционното решение в остА.лата му част, с която е отхвърлен иска за делба на жилищна сграда със застроена площ 104 кв. м., построена в дворното място от 1065 кв. м., имот пл. № 900, включен в парцел І-Училище, и в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на А. И. В., П. Д. П., Н. Б. П. и П. Й. Х..
Въззивното решение е постановено при участието на трето лице – помагач – С. дружество „Г. и сие”, гр. П., представлявано от управителя му Г. Ч., което в срока по чл. 283 ГПК, чрез пълномощниците си, го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му, като вместо това предявеният иск за делба се отхвърли. Касаторът претендира и направените по делото разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочва като материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС, този за подлежащите на делба вещи. Позовава се на ППВС № 4/64 год., т. 2, посочваща изключенията, при които е недопустима делбата, като извежда извода за допустимост на делба на общата вещ, каквато не била настоящата хипотеза – при нея имотът е бил съсобствен, но не е такъв към момента на постановяване на въззивното решение с оглед наличието на разпореждане със завещаното имущество преди постъпване на исковата молба и не е налице нито оспорване на завещанието, както и на разпоредителната сделка, нито искане за възстановяване на запазена част от стрА. на наследниците. Поради това касаторът счита, че имотът не е сънаследствен, за да се допусне делбата му между наследниците на общия на страните наследодател Т. Г.. В изложението е поставен и процесуалноправен въпрос, свързан с повторното разглеждане на делото от въззивния съд след отменителното решение при първата касация, при което същият е следвало да изпълни единствено указанията на ВКС за установяване идентичността на имота и регулационния му статут. ОстА.лите въпроси, свързани със завещанията на Л. Х. и идентичността с имота, собственост на общия наследодател Т. Г., са преклудирани със сила на присъдено нещо с произнасянето по тях от касационната инстанция в отменителното решение, с което делото се връща с конкретни указания извън решаването на тези въпроси, по които въззивният съд недопустимо се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство решение.
Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, но такава не се сочи /с изкл. ППВС № 4/64 год./, нито представя към изложението.
ОстА.лите страни по делото не са взели становище по жалбата на третото лице-помагач.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
Предявеният иск е за делба на имот пл. № 900 в кв. 451 по плА. на гр. П., І гр. част, с площ от 1 065 кв. м., ведно с построена в него къща, съгласно предвижданията на регулациониня план от 1994 год., по уточнителната молба на л. 200 от въззивното производство, като ищцата В. К. е поддържала, че с ответника П. Я. са съсобственици на имота на основание завещанията на Л. Т. Х., почИ.л през 1981 год., собственик на имота на основание нот. акт № 63/36 год. и нот. акт № 96/81 год. ЗавещА.та идеална част в размер 865/1065 ид. ч. от имота П. Я. дарил на ответника А. В. с нот. акт № 52/96 год., а одържавената по ЗОЕГПНС идеална част от имота е възстановена на наследниците на И. Т. Х., от който била отчуждена като ? от 1/7 ид. ч. от 560 кв. м.
С решение № 526 от 5.02.2007 год. по гр. д. № 208/2006 год. Върховният касационен съд е изложил съображения по въпроса за поддържания от ищцата В. К. придобивен способ за притежавА. от нея идеална част от имота по завещанието от 20.01.78 год. на Л. Х., като е приел, че същото е частно завещателно разпореждане, по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Тъй като заветът е бил с невъзможен предмет – жилищната сграда не съществува, а завещаният имот е реална част от дворищнорегулационен парцел, за което съществува забрА. за разпореждане съгласно чл. 59 З. /отм./, то заветниците П. Я. и В. С. не са придобили права по това завещание.
Изложени са съображения и относно зачитане на завета в полза на П. Я. по завещанието в негова полза от 6.03.81 год. относно завещА.та му идеална част от имота, собственост на завещателя, както и дарението на заветника в полза на А. В.. Като неоснователен е приет правения довод за неговата унищожаемост поради грешка.
Следователно, относно спорните 865/1065 ид. ч. от имота е налице произнасяне от касационната инстанция в отменителното решение, в което е прието, че с оглед необжалването от стрА. на наследниците по закон на първото въззивно решение в частта му за квотите, то разпореждането със завета е противопоставимо на тях.
Касационната инстанция е отменила първото въззивно решение, с което е била допусната съдебната делба само на идеална част от имота, с указания при новото разглеждане на делото съдът да конституира всички съсобственици и да допусне делба на целия имот, който следва да се индивидуализира по действуващия регулационен план на града.
За да постанови повторното си решение, предмет на настоящето касационно обжалване, въззивният съд приел, че имотът, предмет на делбата, е съсобствен между наследниците на общия наследодател на страните Т. Г., почИ.л през 1937 год., поради което и делбата му следва да се допусне между тях. За да обоснове този си извод, съдът приел, че констативният нотариален акт от 1981 год. на един от синовете му Л. Х. бил оспорен от стрА. на наследниците на другия му брат И. Х., поради което и при липса на представени доказателства за наличие на придобивна давност в размер на частта, по-голяма от наследствения дял, то Л. Х. е собственик само на наследствената си част в размер на 1/6 ид. ч. от имота. Тази именно част е получил по завещанието от 1981 год. П. Я., която впоследствие е разпоредил по дарение, а за разликата над нея до завещаните и впоследствие разпоредени 865/1065 ид. ч. разпоредителната сделка е нищожна, на основание чл. 76 ЗН. Съдът се е позовал на т. 1 и т. 2 ТР № 1/2004 год. на ВКС, както и на т. 3 ТР № 72/86 год. на ОСГК на ВС за извода си, че в делбата следва да участвува съделителят, извършил разпореждането, а не приобретателят, въпреки, че разпореждането е извършено преди предявяване на иска.
В заключение, въззивният съд е допуснал съдебна делба на имота, съобразно регулационния му статут по плА. от 1994 год., между наследниците на общия на страните наследодател Т. Г., с участието и на заветника на един от синовете му Л. Х. – П. Я., но до размера на наследствената на Л. Х. част от 1/6 ид. ч.
При това положение, поставеният от касатора СД „Г.”, гр. П., материалноправен въпрос за допустимостта на делбата в контекста на наличие на съсобственост към настоящия момент, не е решен в противоречие на цитираното ППВС № 4/64 год. В него – т. 2 от мотивите му е посочено, че съгласно чл. 34 ЗС съсобственикът вИ.ги може да поиска делба на общата вещ, като изключение от това правило се допуска само за случаите, посочени в закона, или когато това произлиза от предназначението на вещта. Изключенията са посочени в т. 3 от диспозитива на същото постановление, като настоящият казус не сочи на такива хипотези. Напротив, в съответствие с разясненията в постановлението относно допустимостта на делбата, е приетото от въззивния съд, че е налице съсобствен имот, остА.л в наследство на страните от общия им наследодател, поради което и подлежи на делба. Доводът на касатора всъщност касае размера на претендирА.та от него идеална част от имота по разпоредителната сделка на заветника, на която той се явява частен правоприемник по силата на договора за замяна с нот. акт 144/2005 год., като по този въпрос произнасянето на въззивния съд не бележи противоречие с цитирА.та задължителна съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва основанието и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос относно правомощието на въззивния съд след отмяна на решението му и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, тъй като касаторът не сочи и не представя противоречива съдебна практика по него. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, и по-нататък – посоченият от касатора въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, като е недопустимо да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочени от него факти и обстоятелства в жалбата. И не на последно място, съгласно разясненията в цитираното ТР не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното решение.
В изложението лпсват и съображения за наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. За да е налице то, както е разяснено в ТР № 1/2009 год., т. 4, следва правният въпрос от значение за изхода на делото и разрешен в обжалваното решение, да е свързан с тълкуване на закона, при което разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването, или при липса на такава практика или при непълни, неясни или противоречиви разпоредби на закона ще се стигне до създаване на практика по прилагането им или осъвременяването й. По поставените от касатора въпроси липсват съображения в горния смисъл.
Поради това и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1469 от 14.08.2009 год. по гр. д. № 853/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от СД „Г. ” гр. П., представлявано от управителя Г. Ч., чрез пълномощниците му адв. Д. П. и адв. В. М. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: