O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 21.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1128 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2823/12.05.2010 година на К. на [община] , приподписана на гл.юрисконсулт Е. Л. срещу въззивно Решение Nо 383 от 06.04.2010 година, по гр.възз.д. Nо 1176/2009 година на Апелативен съд- П. по отхвърления положителен установителен иск за собственост, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с доводи в пунктове от I до X /римски цифри/ касаещи незаконосъобразността на обжалваното решение , от които доводи може да бъдат извлечен и формулиран като релевиран въпрос : при хипотеза на издадени две противоположни решения ПК- П. – за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността на процесната земеделска земя и такова , с отказ да бъде възстановена същата и висящност на процедурата по неговото обжалване по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , възможно ли е да се приеме , че спорът за собственост по заявен положителен установителен иск е преюдициален на спора по спряното дело, и с неговото разрешаване в полза на собствениците по реституция не би ли се предрешил спора по висящия процес по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ касаещ искането да бъде възстановена същата собственост , като по същество би се потвърдило отменено от компетентния административен орган решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както е прието с въззивното решение, Излагат се доводи за необходимост от произнасяне от страна на ВКС за уеднаквяване приложението на закона и развитие на правото, в рамките на проблема за разграничаване компетентността на административния орган и на съдилищата при възстановяване собствеността на земеделски земи.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- В. Л. В.,И. Л. В., Р. С. П. и Е. С. С., всички от[населено място] чрез поверениците им адв. З. З. и адв. П. Д.- АК П. с който отговор се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване без обосноваване на тезата, както и съображения по законосъобразността на постановеното решение по съществото на спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при уточнения такъв в рамките на 10 000 лв./деноминирани/.
С исковата молба, заявена на 04.12. 1997 година, [община], на измененото в хода на делото основание по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ е поискала от съда да бъде признато , че е собственик на имот от 200 дка, находящ се в строителните граници на[населено място] ЖР „Т.” при граници – от север „общински терен”, от изток- улица, от юг -бул. ”О.”, съставляващ имот пл.Nо 3 от жр „Т.”-А-12[населено място] между жилищни групи А11-А12.
Ответниците С. В. С./ починал в хода на делото и заместен от наследниците по закон- М. С., Р. П., Е. С./ и Л. В. С./ починал в хода на делото , заместен от наследниците по закон- В. В. и И. В./ са оспорили заявения иск с възражението, че именно те, като наследници на покойния В. В. са собственици на процесните 200 дка земеделска земя , черпещи легитимация по нотариален акт Nо 34/1996 година
За да отхвърли заявения иск, решаващият съд е приел , след преценка на доказателствата по делото и констатациите на експертните становища/ най-вече на това , изслушано при последното разглеждане на делото от въззивния съд/, че не се установява в рамките на заявения положителен установителен иск , Общината ищец да доказва легитимацията си на собственик на процесния терен ,при безспорните данни , че терена е незастроен , съставлява изоставена зелена, в него липсва изградена инфраструктура- сгради, улици, алеи, парково строителство, не може да се третира като терен-общинска собственост, придобит на основанията посочени в АОбС Nо 45 и 46.
При преценка на данните , настоящият състав на ВКС намира , чене са налице основания за допустимост на касационното обжалване .
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално -правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение. В конкретния случай искът е отхвърлен поради недоказано правно основание за собственост на ищеца-[община] , а не поради обстоятелството , че е налице произвела вещно-правен ефект завършена процедура по възстановяване собствеността в полза на ответниците по ЗСПЗЗ. Наличието на титул за собственост на ответниците е ценено от въззивния съд в насока на наличие на правен интерес по заявения установителен иск на Общината и от гл.т. идентичност на претендирания и възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот. Въпросите касаещи легитимацията на ответниците нямат обуславящо значение за крайния извод на съда,който касае липсата на доказано придобивно основание на Общината , поради което и тези въпроси, макар и да биха могли да обосновават необходимост от евентуално произнасяне , не могат да се квалифицират като въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , поради което и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Множеството поставени въпроси , касаещи по своето правно естество релевирани доводи за отмяна поради незаконосъобразност на обжалваното решение , не могат да бъдат ценени и като такива по чл. 280 ал.1 ГПК, без да е налице основание за допустимост на касационното обжалване , посочено в предметната рамка на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 2823/12.05.2010 год. на К. на [община] , приподписана на гл.юрисконсулт Е. Л. срещу въззивно Решение Nо 383 от 06.04.2010 година, по гр.възз.д. Nо 1176/2009 година на Апелативен съд- П. по отхвърления положителен установителен иск за собственост, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: