О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. С., 11.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1346 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 8.01.2010 год. по гр. д. № 417/2007 год. Б. окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.04.2006 год. по гр. д. № 2132/2006 год. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Ф. Г. от[населено място] против Л. И. Т. и П. И. Т. от същия град иск по чл. 109 ЗС за преустановяване ползуването на партерното помещение, представляващо търговски обект – кафе експресо „Б.”, с площ 45.03 кв. м., находящо се в западната част от партера на жилищна сграда в[населено място], [улица], построена в УПИ. в кв., като заведение и за премахване на складовото помещение към него, с площ 18.13 кв. м., разположено в съсобственото им дворно място.
Ищецът А. Г., чрез пълномощника му адв. Ив. С., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му и решаване на спора по същество.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с противоречиво решаване в приложената съдебна практика – решение № 1245 по гр. д. № 2149/92 год. и ТР № 31/84 год. и в обжалваното решение на въпроса за осъществяване на косвен съдебен контрол на разрешението за строеж и незачитане последиците от констатирания в него порок, по въпроса за преценка на събраните доказателства произнасянето е в противоречие с решението № 133 по гр. д. № 100/88 год. на ОСГК, както и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Формулиран е и въпроса за контрол на нивата на шум с оглед прилагането на закона, когато нормите при замерването съвпадат с максималната граница, но не я надвишават, по който въпрос липсва съдебна практика. Излагат се съображения за необходимостта от тълкуване разпоредбите на Наредба № 6/2006 год., обосноваващи наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава на противоречие и с представената съдебна практика по гр. д. № 388/81 год., гр. д. № 2770/2008 год. и гр. д. № 1486/2008 год. във връзка с въпроса за нарушаване правото му на собственост.
В писмения отговор на ответниците Л. и П. Т., чрез адв. Ж. Б., се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, приел, че не е установено в апартамента на ищеца реализиране на нива на шум от заведението над допустимите норми по Наредба № 6/2006 год. Изводът е обусловен от измерванията, направени в различни части на денонощието и при различна мощност на музикалната уредба, по приетите заключения на експертизите. Липсват данни и за констатиране на нарушения при проверки на контролните органи, по смисъла на Закона за защита на шума в околната среда, а събраните свидетелски показания не могат в пълна степен да установят вредни въздействия, с оглед наличие на субективни критерии за степента на раздразнение и дискомфорт, които при данните за липса на нарушаване на обективните показатели за вредности не могат да обосноват извод за наличие на такива.
По отношение на извършеното от ответниците преустройство на помещението в част от партерния етаж в заведение, въззивният съд приел, че то е съгласно издаденото разрешение за строеж, като липсата на съгласие на ищеца, като етажен собственик, не обосновава наличие на нищожност на административния акт, за да се обсъжда в исковия процес. Именно в него ищецът осъществява правото си на защита срещу несъобразени с правните разпоредби административни актове, които му пречат да осъществява своето право на собственост.
Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на разрешение за строеж за преустройството на процесното помещение в заведение, като е приел, че липсата на дадено съгласие от ищеца за това преустройство е порок, относим към законосъобразността на административния акт, срещу който ищецът има друг ред на защита. В производството по предприетата с иска по чл. 109 ЗС защита на правото му на собственост този порок е неотносим, тъй като не обосновава нищожността на разрешението за строеж, за да е релевантен за изхода на спора. Следователно, така формулираният правен въпрос за косвения съдебен контрол на административния акт не е обусловил направения от съда извод за неоснователността на предявения негаторен иск, а оплакванията на касатора представляват касационно основание за необоснованост на изводите, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство. Произнасянето на съда не е и в противоречие на ТР № 31/84 год. на ОСГК на ВС, нито на решението по гр. д. № 2149/92 год. на ІV г. о. на ВС, тъй като както и съгласно приетото в тях, така и във въззивното решение, съдът е съобразил представения административен акт с оглед неговата действителност и обвързващо значение за спора, но е приел иска за неоснователен не поради наличието на разрешение за преустройството, а въз основа преценката на доказателствата по релевантното обстоятелство за липса на твърдените неоснователни въздействия, пречещи на ищеца, сега касатор, да упражнява неговото право на собственост. Не е налице и противоречиво произнасяне по въпроса за преценката на доказателствата с представеното решение № 133 по гр. д. № 100/88 год., тъй като изводът в него е обусловен от различен факт – наличие на наднормен шум, за разлика от настоящия казус, в който такъв не е констатиран. Същите съображения касаят и останалата представена от касатора съдебна практика по въпроса за негаторната защита на съобственик против друг такъв за преустановяване на пречки за ползуване на съсобствения имот, тъй като не се констатира противоречиво произнасяне по поставен правен въпрос. Поради това и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са налице.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните като правни въпроси – процесуалноправният такъв за преценката на доказателствата и даване превес на едни от тях пред други, както и този за контрола на нивата на шум при положение, че нормите при измерването съвпадат с максималната граница, но не я надвишават, как следва да се прилага законът, свързан с тълкуване на разпоредбите на Наредба № 6. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, което представлява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Процесуалноправният въпрос за преценката на доказателствата не представлява такъв въпрос, тъй като изложените от касатора оплаквания представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата, довели до неправилност на решението – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият такъв представлява фактически въпрос за данните при измерването на шума, поради което и прилагането на закона във всеки един случай е конкретно и не би могло да се цели чрез произнасяне на касационната инстанция по конкретния спор да се постигне разрешение, различно от предвиденото в закона., в конкретно поставената в изложението хипотеза. Не са посочени и разпоредби, които според касатора са неясни или непълни, или противоречат една на друга, за да се обоснове исканото тълкуване. От друга страна, по приложението на чл. 109 ЗС съдебната практика отдавна е утвърдена, а е налице и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с която произнасянето на въззивният съд е съобразено.
В заключение следва извод за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ – 129 от 8.01.2010 год. по гр. д. № 417/2007 год. на Б. окръжен съд по подадената от А. Ф. Г., чрез адв. Ив. С., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: