О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр. София, 14.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 808 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. Д. Й. от [населено място], чрез адв. Б. З. обжалва в срок въззивното решение от 31.01.2011 год. по гр. д. № 1168/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 2.08.2010 год. по гр. д. № 2575/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката против П. С. К. установителен иск за собственост по силата на завещание от 22.03.2005 год. от К. Я. М. на недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет. 2, със застроена площ 68.12 кв. м., ведно с изба № 2 от 17.01. кв. м. и таванско помещение № 2 от 22.06 кв. м.
Касаторката обжалва в срок и решението от 4.04.2011 год. по същото дело на въззивния съд, с което е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в първото. Поддържа, че допуснатите в мотивите на решението неточности или грешки са без правно значение и не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Позовава се на т. 18 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и решение № 1282 по гр. д. № 3688/2008 год. на V г. о. на ВКС.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик по завещание на спорния апартамент.
Ответникът П. С. К., чрез адв. Б. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, приема следното:
В приложеното изложение към жалбата против първото въззивно решение касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не формулира материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл. Представено е, и то като приложение на касационната жалба, решение № 4384 по гр. д. № 2083/80 год. на І г. о. на ВС, в което е обсъждан въпроса за нищожност на саморъчно завещание при непълно означение на датата в него, равнозначно на липса на такава. Във второто изложение се позовава на противоречие с ТР № 1/2001 год., т. 18 и на влязло в сила решение по конкретен казус от практиката на ВКС, обосноваващо основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без посочване на въпрос, по който съдът се е произнесъл.
В обжалваното въззивно решение съдът приел, че саморъчното завещание на К. Я. М., починал на 27.06.2009 год., в полза на касаторката, съдържа означение на датата, когато е съставено и същата е посочената в началото му цифром и словом, без разминавания, и в края му и тази дата е 22.03.2005 год. Съдът приел за недопустимо с факти извън завещанието да се установява датата на съставянето му, както и наличието на такава, с оглед предвидените в чл. 25 ЗН изисквания за формата му, поради което и свидетелските показания относно момента на запознаването на касаторката и завещателя са без значение. Относно отразеното в текста на завещанието, че към момента на съставянето му завещателят е бил на 88 год., от което касаторката счита, че е налице грешка в посочване на годината /2005 вместо 2009 год./, съдът приел, че това обстоятелство не води до извод, че е налице твърдяната грешка, поради липсата на такова изискване за валидността на завещанието, както и поради възможността именно посочената възраст да е сгрешена, а освен това, дори и да се приеме за вярна поддържаната теза за грешка в годината в датата на съставяне на завещанието, то към този момент завещателят не е бил и на навършени 88 години.
Поради това, че завещанието в полза на ответника е последващо – съставено на 5.01.2008 год., съгласно чл. 39 ЗН същото отменя предходното, поради което и предявеният установителен иск за собственост на завещания апартамент е неоснователен.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса за наличие на дата на съставяне на завещанието в полза на касаторката не противоречи на представената съдебна практика – решението по гр. д. № 2083/80 год. на ВС, І г. о., тъй като последното касае въпроса за непълно означение на датата, приравнено на липса на дата, обосноваваща нищожността му. Настоящата хипотеза е различна – завещанието съдържа означение на датата, като съществен елемент за действителността му, като оплакванията на касаторката против направения в решението извод относно приетата дата на съставяне на завещанието представляват касационни основания за неправилността му, но не и предпоставка за допускане на касационното обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице последното, следва да се посочи въпросът от значение за изхода на делото, по който съдът се е произнасъл в обжалваното решение, и за който да е обосновано със съответните съображения значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторката не е формулирала правен въпрос в представените изложения, като общо основание за допускане на касационното обжалване, което съгласно разясненията в горното тълкувателно решение, е достатъчно основание то да не бъде допуснато и по двете касационни жалби.
С оглед този изход на настоящето производство същата дължи направените от ответника разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита от 23.03.2011 год. в размер на 3 000 лв. Договореното възнаграждение по втория представен договор няма данни да е платено, поради което и не следва да бъде присъждано.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 39 от 31.01.2011 год. и това от 4.04.2011 год., постановени по гр. д. № 1168/2010 год. на Пловдивския апелативен съд по подадените от К. Д. Й., чрез пълномощника й адвокат Б. З. касационни жалби.
Осъжда К. Д. Й. да заплати на П. С. К. направените разноски в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: