О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. С., 27.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 29 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.06.2010 год. по гр. д. № 655/2008 год. С. градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 4.08.2007 год. по гр. д. № 9308/2000 год. на С. районен съд в осъдителните му части и вместо това отхвърлил предявените от Н. Я. Г., Б. Я. Г. и С. Я. Г. искове по чл. 108 ЗС против В. Х. И. за предаване от последната на владението върху имот, бивша нива с площ 200 кв. м., представляващ част от имот № ., кад. л. Г-19-3-Б по плана на[населено място], които не са включени в имот пл. № ., к. л. Г-19-3-Б по същия план.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират и заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за приложението на пар. 4з ПЗР на ЗСПЗЗ относно спорните 200 кв. м., представляващи разликата над придобитите от ответницата по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв. м. и фактически ползувания от нея имот, и представляващи част от възстановения на ищците земеделски имот е в противоречие на съдебната практика, вкл. и задължителна такава, както и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя се и въпросът за това дали искът за собственост върху тази част е обусловен от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, за да се приеме, че е завършена административната процедура за възстановяване на собствеността на бившия им имот.
Ответницата В. Х. И. оспорва касационната жалба, включително поддържа становище и за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на 2 г. о., за да произнесе, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част относно имота от 200 кв. м., представляващ разликата над придобития от ползувателя на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ имот и фактическия ползувания, и вместо това да отхвърли ревандикационния иск в тази му част, въззивният съд приел, че процедурата по възстановяването на земеделския имот на ищците, включващ и спорният такъв, не е завършила с влязъл в сила П., заповед на кмета и скица, съгласно параглаф 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос касае индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост и този, върху който ползувателят е придобил право на собственост, при условията на пар. 4а, която се осъществява с плана на новообразуваните имоти, определящ границите им, при възникналата колизия на права. По въпроса за правното значение на влезлия в сила П. при спор за собственост е налице задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 52 по гр. д. № 648/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., с която практика произнасянето на въззивния съд е съответно.
Макар и касаторите да се позовават на съдебна практика в противен смисъл на приетото във въззивното решение, същите не представят такава, а цитираното в изложението им решение № 2233 по гр. д. № 875/2004 год. на ВКС, ІІІ г. о. е неотносимо към настоящия спор, тъй като е с предмет трудов спор.
Затова и поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са налице.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съображения за обосноваването му, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формулирането на правния въпрос, обуславящ изводите на въззивния съд, представлява общата предпоставка за допускане на касацията, но кумулативно следва да е обосновано и наличието на една от другите предвидени в т. т. 1-3, като за значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не е достатъчно позоваването на закона, а излагане на съответните съображения. Такива липсват, защото не се сочи коя е създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, и тълкуването на коя разпоредба на закона според касаторите е неточно, за да се приеме наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради горните съображения следва извода, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Разноски в настоящето производство не се присъждат, тъй като липсват данни ответницата да е направила такива.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.06.2010 год. по гр. д. № 655/2008 год. по описа на С. градски съд, по подадената от Н. Я. Г., Б. Я. Г. и С. Я. Г. от[населено място], касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: