O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 09.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1281 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 26920/19.07. 2010 година на Кмета на [община] приподписана от ст.юрисконсулт Ж. С. срещу въззивно Решение Nо 736 от 04. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 480/2010 година на ОС-В. по уважения иск срещу [община] по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд е производство по чл. 258 и ГПК е отменил Решение Nо 3856 от 21.12.2009 година на РС-В. по гр.д. Nо 3705/2009 година и е постановил ново, с което е прието за установено по отношение на [община] ч. , че ищците А. Т. К. и К. А. К. са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот : дворно място от 510 кв.м., УПИ-XX в кв. 1 по плана на[населено място] , ул.”23 с.”, на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи приложението на чл. 79 ал.1 ЗС.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод , че по процесуалните въпроси за допустимостта „съдът по свое усмотрение да измести правилата , установени за доказателствената тежест в процеса и по приложение на чл. 154 ал.1 ГПК „ са разрешени неправилно „ произнесен в смисъл обратен на този , което е приет с Решение Nо 6/ 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 125/24.02.2006 год. по т.д. Nо 370/2005 година , Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/2007 година , а по въпроса „следва ли владелецът, който се позовава на придобивна давност да докаже в съдебното производство,че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик „ е произнесен в противоречие с Решение Nо 93/08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 г. на ОС-Р. и Решение Nо 71/13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС-С. З. и Решение Nо 1049 от 07.07.2008 година по гр.д.Nо 5016/2007 г. на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- А. и К. К. , с който се оспорват основанията за допустимост, поради това , че същите имат характера на доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.Оспорва се основателността на релевираните доводи, че обжалваното решение съдържа пороци, който обуславят отмяната му.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената данъчна оценка на имота от 3 480.20 лв.
За да уважи заявеният от А. и К. К. иска за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК, решаващият съд е приел, че процесният недвижим имот : дворно място от 510 кв.м., УПИ-XX в кв. 1 по плана на[населено място] , ул.”23 с.” е придобит на основание придобивна давност, при наличие на предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС. Не е възприето възражението на ответника, че имотът е държавна собственост и не може да бъде придобиван по давност на основание чл. 86 ЗС, тъй като не е доказано основанието, на което имотът е станал държавна собственост, което доказване е в тежест на ответника.
При съпоставка на поставените процесуални въпроси и решаващите мотиви на въззивния съд , обусловили крайния изход на спора , настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С ТР 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС се прие, че под „въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира материално-правен или процесуално-правен проблем, касаещ пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , правният въпрос , от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата/ без значение на тяхното инстанционно ниво/, по същия правен въпрос.
С изложението на касатора се цитират Решение Nо 6/ 22.01.2009 год. по гр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 125/ 24.02.2006 год. по т.д. Nо 370/ 2005 година , Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/ 2007 година , с които се поддържа довод, че е налице произнасяне на съдилищата в смисъл различен от този , с обжалваното решение по въпроса за доказателствената тежест. Тази теза на касатора не може да бъде възприета , тъй като страната не представя посочените решения , а без да бъде приложена цитираната съдебна практика/ когато същата няма характера на задължителна по см. на т.1/ , то ВКС не може да извърши селекцията по чл. 280 ал.1 ГПК.
По въпроса „следва ли владелецът, който се позовава на придобивна давност да докаже в съдебното производство,че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик „ също не може да бъде констатирано противоречие с цитираните Решение Nо 93/08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 г. на ОС-Р. и Решение Nо 71/13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС-С. З. и Решение Nо 1049 от 07.07.2008 година по гр.д.Nо 5016/2007 г. на ВКС, след като нито едно от тези решение не е представено като приложение, нито е ясно дали се касае до влезли в сила съдебни актове на въззивни съдилища.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 26920/19.07. 2010 година на Кмета на [община] приподписана от ст.юрисконсулт Ж. С. срещу въззивно Решение Nо 736 от 04. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 480/2010 година на ОС-В. по уважения иск срещу [община] по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :