О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
гр. София, 07.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1004 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.05.2011 год. по гр. д. № 2177/2010 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 4.06.2010 год. по гр. д. № 187/2009 год. на Девненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. „С.” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] искове: по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху помещения, очертани в жълт цвят на скицата на в. л. Д. Д. на л. 83 от първоинстанционното поризводство, приподписана от съда, с площ 520 кв. м., от първия етаж на масивната сграда, построена в най-горния ъгъл на УПИ * в кв. 97 по плана на [населено място], до границата, отбелязана „озеленяване” с обща застроена площ 1 128 кв. м. и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползуването на горния имот без основание.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от К. „С.”, чрез адвокат Ст. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявените искове против ответника бъдат уважени, с присъждане на направените разноски за всички инстанции.
В съдържащото се в касационната жалба и допълнителната молба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по формулираните от него два материалноправни въпроси относно приложението на правилата за двустранните договори в хипотезата на чл. 358, ал. 3 ЗЗД при съдебно отстранение на съдружник и относно прекратяване на дружеството при установената със събраните доказателства невъзможност за постигане на неговата цел. Счита, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. М. А. в писмения си отговор поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване с оглед неотносимостта на поставените от касатора правни въпроси за изхода на спора. Евентуално поддържа становище и за неоснователността на касационната жалба, като претендира и присъждане на разноските по делото.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулираните от касатора въпроси от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такива от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените в изложението материалноправни въпроси не са обуславящи изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да остави в сила решението, с което ревандикационният иск и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за ползуване на имота без основание са били отхвърлени, е приел, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесните помещения, собственост на кооперацията, на основание сключения между тях договор за съвместна дейност, по силата на който същата е предоставила тези помещения за нуждите на съвместното производство. Уговорен е между страните и срок на договора до 31.12.2015 год., както и начини за прекратяването му с изтичане на срока или по взаимно съгласие, изразено в писмена форма. С оглед правната същност на договора за съвместна дейност, представляващ договор за дружество, правилата на двустранните договори не намират приложение, в т. ч. и тези за разваляне на договора, поради което и отправената от кооперацията покана до ответника не поражда действие по прекратяване на договора, тъй като основанията за прекратяването му са посочени в закона – чл. 363 ЗЗД.
Следователно, искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради наличие на правно основание за осъществяваната от ответника фактическа власт върху спорните помещения в сградата на кооперацията – наличието на сключения между страните договор за съвместна дейност, на развалянето на който кооперацията се е позовавала въз основа на твърдяно неизпълнение на задължения на ответника в изпратеното му писмо. В съответствие със закона и съдебната практика по въпроса за спецификата на договора за дружество въззивният съд е отрекъл твърдяното от ищеца виновно договорно неизпълнение на ответника да е основание за преустанововяване на облигационната връзка между тях и обуславящо правото му да иска ревандикация на внесения в дружеството имот, както и да претендира обезщетение за ползуването му от ответника след поканата, поради което поставеният от касатора въпрос за приложението на правилата за разваляне на договорите не сочи на необходимост от произнасяне на касационния съд в приложното поле на основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът за основанията за прекратяване на договора за дружество не е обсъждан във въззивното решение, с оглед липсата на такова твърдение на кооперацията, поради което и не обосновава произнасяне по него и при касационно разглеждане на делото. Извън горните съображения, за да се обоснове приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторът следва да изложи и съответните съображения относно значението на формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения в горния смисъл, тъй като не се поддържа съдебната практика да е в резултат на неточно тълкуване на закона, като обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, с мотивиране на същите съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение. В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на закона, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед горния изход на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника направените в него разноски в размер на 1 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 687 от 25.05.2011 год. по гр. д. № 2177/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, по подадената от К. „С.” – [населено място], чрез адв. Ст. Д. касационна жалба против него.
Осъжда К. „С.” – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: