О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 13.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 23 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на С. В. С. и Д. С. Г., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Й. К., против определение № 409 от 8.11.2011 год. по гр. д. № 1014/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което са оставени без разглеждане касационните им жалби вх. № № 10123 и 10124, двете от 4.08.2011 год., срещу решението с № 60 от 11.07.2011 год. по гр. д. № 848/2011 год. на Бургаския окръжен съд и образуваното по тях производство е прекратено.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че цената на иска за собственост е над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, с оглед данните по делото за размера на данъчната оценка на имота по съединения за общо разглеждане в едно производство иск по чл. 124 ГПК, предявен против тях и [община] от О. у. на Б. о., като представител на д. и И. а. п. с. и р. в ж. към М.. Към момента на предявяването на този иск цената му се определя въз основа на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и възлиза на сумата 13 500 лв., поради което и въззивното решение не е изключено от касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима.
К. съд в предходния тричленен състав, е констатирал, че обжалваното с подадените след 21.12.2010 год. две касационни жалби въззивно решение е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационното обжалване. Позовал се е на данните за цената на иска за собственост в размер на 900 лв., представляваща ? от данъчната оценка на имота от 3 600 лв., по удостоверение по първоначално предявения иск, и съгласно действуващия към момента на предявяване на този иск процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./.
Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд оставил без разглеждане и двете касационните жалби и прекратил производството по тях.
Обжалваното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. С. Г., чрез адвокат Й. К., против въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове за собственост на спорния имот и акцесорния му такъв за заплащане на обезщетение за ползуването му от ответника без основание, е в съответствие с действуващата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., при действието на която е постъпилата от ищцата Д. Г. касационна жалба. Изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав – цената на предявения при действието на отменения ГПК главен иск за собственост се определя от ? от данъчната оценка на имота, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на сумата от 900 лв., т. е. същата е под предвидения размер за касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поради това и определението на предходния състав на ВКС в тази му част следва да се потвърди.
В останалата му част същото подлежи на отмяна, поради следните съображения: Касационната жалба на С. В. С. и Д. С. Г., чрез адв. К. е подадена против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по съединения в общото производство по делото установителен иск за собственост на спорния имот, по който те са ответници. Този иск е предявен на 15.03.2010 год., т. е. при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 год., поради което и цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от него – въз основа на данъчната оценка на имота, данни за която не са представени по делото. При това положение изводът на предходния тричленен състав, че въззивното решение по съединения иск за собственост е с цена под 5 000 лв., възприемайки данъчната оценка на имота по първоначалния иск, предявен на 1.06.2004 год., е неправилен. Индиция в това отношение са и представените към частната жалба писмени доказателства за данъчна оценка на имота за 2010 год. и 2011 год. в размер над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационното обжалване, както и данните по делото /в заключението на техническата експертиза/ за пазарната цена на имота.
Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане и касационната жалба против въззивното решение в частта му по съединения иск, предявен против настоящите жалбоподатели, в която част същото следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението с № 409 от 8.11.2011 год. по гр. д. № 1014/2011 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба с вх. № 10124 от 4.08.2011 год., подадена от С. В. С. и Д. С. Г., чрез адвокат Й. К., против въззивното решение № 60 от 11.07.2011 год. по гр. д. № 848/2011 год. на Бургаския окръжен съд в частта му по предявения против тях иск за собственост на държавата, съединен за общо разглеждане с първоначално предявения иск и производството по нея е прекратено и
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на процесуалните действия в тази част на производството.
ПОТВЪРЖДАВА горното определение № 409 от 8.11.2011 год. по гр. д. № 1014/2011 год. на ВКС, ІІ г. о. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: