О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 19.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на 11 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 165 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Х. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ат. Г., против определение № 88 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 126/2012 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение от 11.11.2011 год. по гр. д. № 621/2011 год. на Хасковския окръжен съд и касационното производство е прекратено.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че неправилно съдът е възприел посочената от ищците цена на иска, с оглед на това, че спорното избено помещение е прилежащо към жилището, а не самостоятелен обект на правото на собственост. Поради това счита, че цената на иска следва да се определя въз основа на данъчната оценка на цялото жилище, като поддържа още и, че спорът по този въпрос неправилно е приет за преклудиран, с оглед определянето на цената на иска на основание чл. 70, ал. 3 ГПК. Достъпът до касация според жалбоподателя следва да се прецени и от гледна точка последиците от обжалваното определение с оглед лишаването му от защита на правото му на собственост върху прилежащото към жилището му избено помещение, поради което и иска отмяна на определението на предходния състав на ВКС и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на касационната му жалба.
Ответниците по жалбата – Е. и П. Т., чрез адв. Ив. Д., в представения писмен отговор оспорват същата, като неоснователна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
К. съд в производството по чл. 288 ГПК е констатирал, че въззивното решение е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което и касационната жалба е недопустима, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.
Определението е правилно и следва да се потвърди.
Правилен е доводът на жалбоподателя, че избеното помещение е прилежаща част към жилището, негова неразделна част, но неправилно се поддържа, че цената на предявения иск следва да се определи от данъчната оценка на последното. Предмет на настоящия спор е принадлежността на спорното избено помещение, поради което и цената на предявения за това иск е оценката на последното, съгласно чл. 68 ГПК. Действително, съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената му се определя приблизително от съда, но в настоящия случай ищците по делото са посочили цена на иска за собственост на избеното помещение в размер на сумата 1 079.13 лв. с нарочна молба, позовавайки се на данъчната оценка на жилището и по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК. Спор по този въпрос не се е развил нито по почин на ответника, сега жалбоподател, нито служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК. Тази възможност е преклудирана с изтичане на сроковете по чл. 70 ГПК, както правилно е приел предходният състав на ВКС, и въпросът за цената на иска не може да се повдига с цел преодоляване на недопустимостта на касационното обжалване поради цената на иска под 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поради горното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба против въззивно решение с цена на иска под предвидения в закона праг за достъп до касационно обжалване, като обективен критерий, е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 126/2012 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. Г. А. против въззивното решение № 329 от 11.11.2011 год. по гр. д. № 621/2011 год. на Хасковския окръжен съд и производството по нея е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: