O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 10.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1066 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо А- 798/03.06.2010 година на [фирма][населено място] , представлявано от У. П. А. и процесуалния представител адв. Н. Г.- АК М. срещу въззивно Решение от 15.04.2010 година, постановено по гр.д. Nо 47/2010 година на Окръжен съд- Монтана.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение , в частите по уважените установителни и осъдителен искове срещу дружество [фирма][населено място] и разноските, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд е потвърдил Решение от 30.10.2009 година по гр.д. Nо 221/2008 година на Районен съд- Монтана , в частта , с която по отношение на [фирма][населено място] и [фирма]/ в ликвидация/ София е прието за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК , че собствениците на самостоятелни обекти в ЕС на административната сграда „Б.Ц. ”О.”[населено място] са собственици на „покривна тераса” с помощно помещение и навес ,и право на строеж на търговски обект, със застроена площ от 165 .56 кв.м., намиращата се в същата сграда, в частта , с която [фирма][населено място] е осъдено да отстъпи собствеността и да предаде владението на посочената покривна тераса , помощно помещение и навеса, както и в частта по присъдените разноски.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Доводите за неправилно решение се поддържат във връзка с приложение чл. 108 ЗС без ищецът не установи активната си материално-правна легитимация , както и относно изводите , че процесната покривна тераса не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, въпреки , че е вписана като обект на ЕС със самостоятелен идентификатор 484849.7.10.6.54 в съответствие на изискването на чл.9 ал.1 от Наредба Nо 2 от 2005 година за воденето и съхраняването на имотния регистър- за всеки имот се открива самостоятелна партида и дт.
С изложение по делото се поддържат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че материално-правният въпрос, обусловил изхода на спора, а именно: следва ли да се приеме , че ОБЕКТ в сграда ЕС/етажна собственост/ е част от общите части на сградата, след същият е вписан в имотния регистър със самостоятелен идентификатор съгласно чл. 9 ал.2 от Наредба Nо 2 за водене и съхранение на имотния регистър, обособен е и е изграден като самостоятелен обект съгласно одобрен арх. проект за преустройство на съществуващ обект/ хотел с кафе-аперитив/, при налични доказателства-експертни становище,приемащи , че обекта не се включва към общите части на сградата, е разрешен в противоречие със трайно установената-задължителна практика на съдилищата – ТР ОСГК 34/1983 година ВС, както и се поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид спецификата на казуса и необходимостта от еднаквото и точно приложение на закона за развитие на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Г. К. Г. , Управител на ЕС на БЦ”О.”-[населено място] ,с който се оспорват релевираните основанията за допустимост на касационното обжалване, сочи се съдебна практика в подкрепа на изводите на съда , че „покривната тераса” е обща част на сградата.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК и данните за пазарната оценка на имота от 17 338 лв., настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да уважи искът на собствениците в етажната собственост , решаващият съд е приел, че покривната тераса, заедно с изграденото помощно помещения и козирка –масивна с право на строеж на търговски обект, с площ 165.56 кв.м. на административната сграда на Б.Ц. „О.”[населено място] , съставлява покрив като последна плоча на сградата и е обща част, собственост в идеални части на всеки един от собствениците на сградата.
С разясненията на ТР 34/15.08.1983 година на ОСГК на ВС се приема, че „подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато НЕ Е изградено като жилища,ателиета , стаи за творческа дейност, тавански складови помещение или други ОТДЕЛНИ ОБЕКТИ или сервизни помещение към такова, е обща част на сградата.
Решението на въззивния съд , с което е прието, че покривната тераса/ последна плоча/ има функционалното предназначение на таван и е обща част , не е произнесено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Фактическият извод , направен на база на анализираните писмени доказателства/ касаещи преустройството на сградата от хотел в бизнес център/ са решаващи за правните изводи, а доколкото по различните дела съдът прави различен фактически извод относно характеристиката на спорния обект на правото на собственост като жилище, ателие или друг обект или липса на такава самостоятелност, то не може се приеме , че е налице приложение на правна норма противно да дадените задължителни разяснения по приложението и с цитираното конкретно ТР на ОСГК на ВС.
Не може да се приеме довода , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид спецификата на казуса и необходимостта от еднаквото и точно приложение на закона за развитие на правото, тъй като съгласно дадените от ОСКТК на ВКС с ТР1/2009 година разяснения, за да е налице основание по посочения текст, следва касаторът да е обосновал насоката в която желае произнасяне от касационната инстанция.Самото позоваване на това основание не може да обуслови нуждата от произнасяне само защото според страната е налице специфика по казуса и.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо А- 798/03.06.2010 година на търговско дружество [фирма][населено място] , представлявано от У. П. А. и процесуалния представител адв. Н. Г.- АК М. срещу въззивно Решение от 15.04.2010 година, постановено по гр.д. Nо 47/2010 година на Окръжен съд- Монтана.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: