Изх.№ 53-00-1196 от
2012 г.
чл. 64, ал.1 от ЗДДС
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ., понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-1196/05.12.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД е официален дистрибутор на шоколадови продукти „Z” за България, съгласно договор за дистрибуция. Стоката се получава и фактурира от ”Z” – Румъния, декларира се в системата интрастат, поток пристигания и с протоколи по чл. 117 от ЗДДС за вътреобщностно придобиване се отразява в дневниците за покупки и продажби. Съгласно сключения договор, за „X” АД са заложени допълнителни стимули, с които „Z” цели да насърчава продажбите.
„Z” Румъния поставя на „X” АД месечни, тримесечни и годишни цели (количествени и стойностни). Срещу постигнатите цели „Z” Румъния има ангажимет да предоставя на „X” АД бонус в процент от направените към него доставки за конкретния месец.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли „X” АД да издава фактура с основание „бонус за месец…”на „Z” Румъния, в която да не се начислява данък на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26 от закона.
Общият принцип за определяне на данъчната основа е регламентиран в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.Съгласно тази разпоредба данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Същевременно изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Съгласно нея, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В чл. 18 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) изчерпателно са изброени условията за извършване на търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.
При последващо документиране на търговската отстъпка от доставчика, следва да се промени и данъчната основа в протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно ал. 4 на същия член при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
2. основанието за издаване на новия протокол;
3. увеличението/намалението на данъчната основа;
4. увеличението/намалението на данъка.
Независимо от горното и предвид недостатъчната фактическа обстановка, би могло да се приеме също, че стимулите, предоставени на „X” АД под формата на бонуси, представляват заплащане на извършена от дружеството услуга към „Z”. В този случай третирането на доставката на услуга ще е по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В издадената от „X” АД фактура за услугата не се начислява данък върху добавената стойност на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.’