О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 29.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 616 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С обжалваното от [фирма], [населено място] решение от 9.05.2012 год. по гр. д. № 3217/2006 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 6.03.2006 год. по гр. д. № 6287/2001 год. на Софийски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касатора против П. А. С., А. Б. Ц., С. Х. С. /починал в хода на въззивното производство и заместен от наследника си по закон А. С. С./, Е. М. С. и Х. М. С. иск за признаване, че ответниците не са собственици на общо 46.77 % ид. ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ магазин – ателие № 1, заемащ целия партерен етаж на шестетажна сграда на [улица], със застроена площ 70.53 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо парцел * в кв. 326 по плана, с площ 442 кв. м.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Касаторът счита, че съдът в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ не е обсъдил доводите му за нищожност, респ. незаконосъобразност на заповедите на Обласния управител, легитимиращи ответниците като собственици на процесната идеална част от имота, както и тези, свързани с липсата на материалноправни предпоставки за обезщетяване по ЗОСОИ, с оглед предявения отрицателен установителен иск, при който ищецът не е длъжен да изчерпи в исковата молба всички основания, изключващи претендираното от ответниците право. В тази хипотеза последните следва да проведат пълно и главно доказване на основанието за претендираното от тях материално право, поради което и касаторът счита, че неправилно съдът не е обсъдил релевираните в хода на производството доводи, като ги е приел за недопустими.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по въпросите, свързани със защитата му при предявения отрицателен установителен иск, включваща поддържане на възражения, непосочени като основание на иска в исковата му молба, е налице противоречива съдебна практика, вкл. и задължителна такава, представена към изложението. Според нея при отрицателен установителен иск за собственост тежестта на доказване е на ответника, ищецът не е длъжен да доказва свои вещни права, защото те не се включват в основанието на иска и не са предмет на делото, но може с възражение да оспорва релевираните основания за придобиване на собствеността на ответника, както е прието в решение № 1229 по гр. д. № 5349/2007 год. на ВКС, ІІ г. о. По отношение възможността и задължението му да изчерпи всички правоизключващи възражения с оглед положението на ищеца по отрицателен установителен иск, идентично с това на ответника по положителен установителен иск, касаторът се позовава на решение № 977 по гр. д. № 3358/2008 год. І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието с оглед тежестта на доказване и формирането на сила на пресъдено нещо с решението по отрицателния установителен иск относно правото на собственост на ответника приложимостта на т. 6 на ТР № 1/2000 год. на ВКС, ОСГК по отношение формите на защита на ищеца по този иск. В същия смисъл е представено и решение № 44 по гр. д. № 2928/2008 год. на ІV г. о. на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 ГПК.
Наличието на поддържаното като евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано от касатора с правото на защита на ищеца при отрицателен установителен иск извън хипотезите, предмет на обсъждане в т. 6 на ТР № 1/2000 год. при поддържане на възражения в хода на процеса, без да са посочени в исковата молба.
Ответниците, чрез пълномощника им адвокат Ал. Д., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по съображенията, изложени в писмения им отговор за липса на противоречива съдебна практика по формулираните въпроси.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост на спорната идеална част от описания имот, въззивният съд приел, че ответниците по него се легитимират с издадените заповеди на Областния управител за обезщетяване със съсобственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ. Същите са породили вещноправно действие, тъй като последващата заповед на областния управител за отмяната им е обявена за нищожна, съгласно въведеното като основание на иска твърдение на ищеца в исковата му молба.
По отношение доводите на ищеца за нищожност на заповедите на областния управител, респ. незаконосъобразност поради нарушение на закона – параграф 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и липса на материалноправни предпоставки за обезщетяване по ЗОСОИ с оглед липсата на доказателства наследодателката на ответниците да е била собственик на имота и такива, че именно той е бил отчужден по ЗОЕГПНС, въззивният съд ги приел за недопустими – същите не били въведени като основание на иска по надлежния ред – нито в исковата молба, нито по реда на изменение на основанието на иска. Затова и не ги е разгледал по същество.
Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните намира, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот. Процедирането на въззивния съд е в противоречие с представената задължителна съдебна практика, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е достатъчно за допускане на касационното обжалване на решението, без съдът да се произнася по останалите релевирани такива.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.05.2012 год. по гр. д. № 3217/2006 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез адвокатите Д. А., Н. Н. и Г. А., касационна жалба против него.
Указва на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 127.33 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението и представи вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: