О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място], 08.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1055 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. Г. Т., чрез пълномощника й адв. Д. П. от АК-гр. В., обжалва в срок въззивното решение от 16.06.2010 год. по гр. д. № 588/2010 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.01.2010 год. по гр. д. № 9734/2007 год. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката против Г. И. Г. и А. М. Г. иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ ПИ № 1090 по плана на СО “Б. ч., Д. и М. р.” в землището на кв. В.,[населено място] с площ от 850 кв. м., при граници: имоти пл. №№ 1091, 1088, 1089 и път.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това искът бъде уважен и й бъдат присъдени направените пред всички инстанции разноски.
В изложението към касационната жалба касаторката релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за валидността на учредяването на право на ползуване при положение, че протоколът на ИК на ОНС за това не е подписан от секретаря, а само от председателя на ИК, е решен противоречиво в решение № 408 от 14.04.2008 год. по гр. д. № 10/2008 год. на В. окръжен съд. В него съдът е приел, че след като протоколът е подписан само от секретаря, но не и от председателя, не е налице валидно учредяване право на ползуване.
Касаторката счита, че и произнасянето в обжалваното решение по въпроса за зачитане на давностно владение до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОИ – 21.11.97 год. също е в противоречие със съдебната практика, като се позовава на решение № 1075 от 17.12.2008 год. по гр. д. № 4611/2007 год. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 1254 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 3657/2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС.
Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, позовавайки се и на определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 4121/2008 год. на ІV г. о. на ВКС.
В писмен отговор ответниците Г. и А. Г., чрез адв. Кр. М., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният иск за собственост относно спорния имот, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на наследодателя на касаторката в т. 2 от решението на поземлената комисия с № 277/29.11.94 год. и намиращ се в терен по параграф 4 на кв. В., м. „Т. а.”, въззивният съд е приел за недоказано по несъмнен начин твърдението на ищцата, че наследодателят й е бил собственик на земеделския имот – нива от 6.600 дка в процесната местност към момента на коопериране на земята, тъй като ангажираните от нея свидетелски показания не установяват релевантните за твърдяната придобивна давност от 1936 год. до 1958 год. обстоятелства по несъмнен и категоричен начин. Поради липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата и с оглед липсата на безспорни доказателства имотът да е бил валидно заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с оглед обстоятелството, че е налице дописване в заявлението, предявеният от нея ревандикационен иск е приет за неоснователен. Освен това въззивният съд приел за основателни възраженията на ответниците по иска за придобиване на имота по давност, считано от датата на плащане на цената на 7.02.94 год. до предявяване на иска, както и че отстъпеното им право на ползуване по ПМС № 11 от 1982 год. е трансформирано в право на собственост върху имота, при условията на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и същите се легитимират за собственици. По един от спорните въпроси относно учредяване право на ползуване на ответниците с представения протокол на ИК на ОНС, съдът приел, че неподписването му от секретаря е ирелевантно, доколкото взетото решение е удостоверено с подписа на председателя на ИК. Освен това възражението в тази насока представлява основание по иск по пар. 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, предявяването на който е преклудирано, поради което такова се явява и възражението. Доводът на касаторката, че по този въпрос е налице друго разрешение в представеното към касационната жалба решение по гр. д. № 10/2008 год. на В. окръжен съд е неоснователен, поради което и не може да обоснове наличието на основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради следното: Представеното друго решение, на което се позовава касаторката, няма данни да е влязло в сила, а съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС само влезли в сила решения на съдилищата по граждански дела представляват практика по смисъла на закона. Отделно от това в приложеното решение е прието, че неподписването на протокола от председателя на ИК, присъствувал на заседанието, го опорочава до степен същият да не може да се приеме като удостоверяващ учредяване на право на ползуване. Настоящият случай е различен – протоколът на ИК на ОНС е подписан от председателя му, но не е подписан от секеретаря, поради което и преценката за валидността на учредяване на ползуването е обоснована от други факти.
Не е налице горното основание за допускане на касационното обжалване и по втория формулиран от касаторката въпрос – за зачитане на придобивна давност преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, тъй като произнасянето по този въпрос не е единственото основание, обуславящо правните изводи за легитимацията на ответниците за собственици на спорния имот, а евентуално такова. Определящ е изводът за наличие на трансформация на правото на ползуване в право на собственост при наличие на предпоставките по парагараф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства не е налице произнасяне от въззивния съд, нито този въпрос е обусловил изводите му. Оплакването на касаторката за необсъждане от въззивния съд на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност сочи на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да се обсъжда в настоящето производство. Освен това соченото основание предпоставя необходимост от излагане на съображения за наличие на неправилна поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона, или за наличието на неясна или непълна разпоредба на закона, изискваща такова тълкуване, каквито в случая липсват.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 794 от 16.06.2010 год. по гр. д. № 588/2010 год. на В. окръжен съд по подадената от П. Г. Т., чрез адв. Д. П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: