О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 18.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 58 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от С. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Т. В., касационна жалба против въззивното решение от 7.11.2012 год. по гр. д. № 712/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 189 от 29.06.2012 год. и допълнителното с № 680 от 3.08.2012 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, постановени по гр. д. № 253/2011 год. на Свиленградския районен съд, с които е отхвърлен предявения от касаторката против ответниците отрицателен установителен иск за собствеността на недвижим имот в [населено място], представляващ УПИ * в кв. 67А, целият с площ 102 кв. м. и същата е осъдена да понесе направените по делото разноски.
Ответниците в представения писмен отговор считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена под 5 000 лв.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на предявения при действието му отрицателен установителен иск за собственост се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 25 от първоинстанционното производство удостоверение от [община], представено от ищцата /сега касатор/, е видно, че данъчната оценка на спорния имот е в размер на 2 203.20 лв., въз основа на което и е определена и дължимата държавна такса.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответниците или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявения иск за собственост е тази, посочена като данъчна оценка на имота в представеното от ищцата, сега касатор, удостоверение от общината. Последващите изменения в данъчната или пазарната оценка на процесния имот са ирелевантни за определяне цената на иска, поради което и представената към касационната жалба пазарна оценка не може да обоснове преодоляване на критерия за недопустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поради това, че решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената против него касационна жалба следва да се върне на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство и искането на ответниците за присъждане на направените в него разноски, същите, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. по представения договор за правна защита и съдействие, следва да се понесат от касаторката.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Н. К., чрез адв. Т. В., касационна жалба против въззивното решение № 312 от 7.11.2012 год. по гр. д. № 712/2012 год. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторкта.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 58/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда С. Н. К. от [населено място], [улица] да заплати на М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., София В. Г., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х., П. Г. А. и К. В. Х. общо направените от последните разноски за касационното производство в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: