O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 25.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Балевска
гр.дело № 567 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 115/18.01. 2010 година от С. б. п. п. – ф. з. з. д., п. л. и р. /С./ [фирма][населено място], Софийска област чрез адв. З. Н. –САК срещу въззивно Решение Nо 692 от 16.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 803/2009 год. на Софийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно, постановено в нарушаване на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се , че неправилно е прието, че процесният имот не е собственост на болницата, в нарушение разпоредбите на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и чл. 104 Закон за лечебните заведение / ЗЛЗ/ след като масивната сграда- склад е включена в баланса на здравното заведение преди преобразуването на Болницата за белодробни болести[населено място].Неправилно е прието и , че имотът има характер на публична общинска собственост , а не на частна общинска собственост
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК се обосновава с довод , че въпросите за: кога и при какви условия имущество, включено в баланса на публично лечебно заведение при преобразуването му в търговско дружество, преминава в негова собственост като самостоятелен правен субект ? Постановено ли е такова преминаване под условие в зависимост от собствеността на имота преди преобразуването ? Какво е действието на акта на принципала , с който се извършва преобразуването и факта на вписването му в търговския регистър ? са разрешени в противоречие с практиката на ВКС , касаеща тълкуването и приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ , чл. 104 от ЗЛЗ и ПМС 201/ 25.10.1993 г.
Поддържа се довод, че становището на въззивния съд по въпросите : как се определя дали един имот има характера на публична общинска собственост ?Какво е правното значение на съставения акт за публична общинска собственост? Може ли един имот да има характера на публична общинска собственост без да е актуван като такъв от надлежния орган за това? Как да се противопоставя липсата на акт за публична общинска собственост на валидно съставения акт за частна държавна собственост? противоречи на установената практика на ВКС и съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Поставеният трети въпрос : правоприемници ли са общините на общинските народни съвети ? не се свързва с конкретен довод за противоречие с практика и коя на ВС/ВКС или е от значение за развитие на правото !
Приложени са : Решение 173/2002 год. на В.- V отд., Решение 4084/2004 год. В.-IV отд., Решение 2562/2001 год. на В.-II отд., Решение 4776/2001 год. на В. I. отд., Решение Nо 269/2007 година по гр.д. Nо 1010/2006 година на ВКС-V отд., Определение Nо 93/11.02.2009 год. на ВКС-I отд. и др. определения по чл. 288 ГПК .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- С. община , с който се оспорва наличието на основания за допустимост , след като липсват конкретно обосновани такива, липсва конкретно посочена противоречива съдебна практика,взема се становище и по неоснователността на доводите касаещи основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, е отменил решението на първата инстанция и е постановил ново решение , с което исковете на С. б. п. п.-ф. з. з. д., п. л. и р. / С./ [фирма][населено място] срещу С. община по чл. 108 ЗС за предаване владението на следния недвижим имот- масивна двуетажна сграда- склад за медицинско оборудване със застроена площ от 400 кв.м., находяща се в неурегулиран имот Nо 000453 по картата на възстановената собственост на[населено място] и за заплащане на сумата от 35 000 лв. обезщетение за ползване без основание по чл. 59 ал.1 ЗЗД и 5000 лв. мораторни лихви и разноски , са отхвърлени като неоснователни.
За да се отхвърли иска, окръжният съд е приел, че изграденият склад- масивна двуетажна сграда с площ от 400 кв.м. , построена в изпълнение изискванията на ПМС 251/1957 г за нуждите на Гражданска отбрана е ползван именно от организацията , не е бил в оперативно управление на Болницата за белодробни болести , поради което и при преобразуването на лечебното заведение на основание чл. 104 ЗЛЗ не е могъл да се трансформира като собственост на търговско дружество със статут на публично лечебно заведение.
След преценка на наведените доводи и закона , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо .
Соченитe от защитата на касатора материално правни и процесуални въпроси , обосноваващи допустимостта на касационното обжалване, макар и имащи връзка с конкретния материално-правен спор не могат да се квалифицират като „въпроси”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, обусловили крайния извод на спора и отхвърлянето на заявения ревандикационен иск. Изводите на решаващия съд сочат , че няма противоречие със съдебната практика ,/ в т.ч. и по приложените решения на ВКС без конкретно да се свързват с някой от поставените въпроси/ досежно приложението на правните норми на чл. 104 от Закона за лечебните заведение и чл. 17а от ЗППОбДП /отм./ касаещи как собствеността на държавата на предоставено в оперативно управление и стопанисване държавно имущество на конкретни правни субекти / в случая на лечебното заведение Б. за белодробни болести с .И./ се трансформира в право на собственост на търговско дружество в процеса на преобразуването по силата на цитираните два закона, за значението на включването на едно имущество в капитала на търговското дружество, за значението на издадените актове за държавна собственост.
Спорният по делото въпрос кому от спорящите две страни принадлежи правото на собственост и дали са били налице предпоставките за трансформация в право на собственост на преобразуваното в търговското дружество лечебно заведение е обусловено от факти , които във всеки конкретен случай са различни, поради което и постановят различен правен резултат не сочи на противоречиво приложение на закона.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Съдебната практика по приложение на ЗДС и ЗМСМА при определяне на характера на имотите , държавна собственост , макар и многообразна не сочи на противоречия, които да налагат ново произнасяне с оглед на конкретния спор, при установените факт касаещи начина на изграждане на сградата, финансиране изграждането на обекта ,нуждите за които е изграден и ползван към спорния момент – 2000 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 115 / 18.01. 2010 година от С. б. п. п. – ф. з. з. д., п. л. и р. /С./ [фирма][населено място], Софийска област чрез адв. З. Н. –САК срещу въззивно Решение Nо 692 от 16.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 803/2009 год. на Софийския окръжен съд по отхвърления ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: