О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 14.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 362 / 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по 274 ал. 2 ГПК и чл. 274 ал.3 ГПК.
С частната жалба вх. Nо 1668/01.03.2011 година, заявена от Р. Т. Д. от [населено място] е поискано да се отмени Определение Nо 182 от 08. 02. 2011 година по ч.гр.д. Nо 302/2011 година на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение Nо 13529 от 4.10.2010 година на СГС-ТО,1-12 с. по гр.д. Nо 4915/2008 година за прекратяване на делото, като процесуално недопустима поради просрочие.Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно,постановено в нарушение на процесуалните правила, законово основание да се иска отмяната му.
Представено е и изложение с доводи за допустимост на касационното обжалване при условията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса за начина на уведомяване на страната по делото, когато има пълномощник, но с ограничен обем правомощия и без такова да получава съдебни книжа за изхода на спора , съгласно по договора за правна помощ и съдействие при разпоредбите на новия ГПК, произнесен и в противоречие с Решение Nо 658/08.10.2008 г. по т.д. Nо 369/2008 г.2 ТК, Решение Nо 613/30.12.2008 г. по т.д.Nо 532/2008 г.1 отд.ТК и Решение Nо 588 / 23.10.2008 г. по т.д.Nо 352/2008 г. на 1 отд. на ТК.
С частна жалба вх.Nо 4149/25.05.2011 година , заявена от С. о. чрез процесуалния представител адв. Г. А. – САК е поискана отмяна на Определение Nо 800 от 03.05.2011 година постановено по ч.гр.д. Nо 302/2011 година на Софийски апелативен съд , с което е изменено Определение от 05.11.2010 година по гр.д. Nо 4915/2008 година на СГС, ТО, 1-12 с., в частта за разноските. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като разноските бъдат присъдени в пълен размер от 11 116 лв..
Допустимостта на касационното обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК се поддържа с довод , че по процесуално-правните въпроси- допустимо ли е предявяване на частичен отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответника по отношение на идеални части на недвижим имот и какъв е материалният интерес при така предявен иск с оглед дължимата адвокатска защита, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 11/19.01.1979 година по гр.д.Nо 787/78 г. на ВС-3 отд., Решение Nо 240/07.02.1970 г. по гр.д.Nо 1582/69 г. на ВС-1 отд., Определение Nо 117 от 09.05.2002 год. по ч.гр.д.Nо 187/2011 г.-ВКС 1 отд. на ГК и Определение от 10.03.2009 год. на РС-Шумен по гр.д.Nо 2683/2008 год. по първия от въпросите , а вторият въпрос- в противоречие с посоченото определение Nо 117/ 2002 година на ВКС, основания за касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по всяка една от страните в производството.
С отговора на С. о. срещу частната жалба на Р. Д. се поддържа , че не са налице условията за допустимост на касационното обжалване, нито основания за отмяна на релевираните за това основания.
С отговора на Р. Д. срещу частната касационна жалба на С. о. се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване, нито основания за отмяна на обжалваното определение по разноските, тъй като материалния интерес на заявения от нейната доверителка иск е 814.56 лв., поради което адвокатското възнаграждение от 11 116 лв. е прекомерно завишено.
В отговора на С. община срещу частната жалба на Р. Г. Д. се поддържат доводи за недопустимост на касационното обжалване , респ. за неоснователност на частната жалба .
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира :
Определение Nо 182 от 08.02.2011 година, постановено по гр.д. Nо 302/2011 година на Софийския апелативен съд , е от категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в разпоредбата на чл. 274 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК- а именно “определения постановени от въззивна инстанция, с които се прегражда възможността за по нататъшно развитие на делото – в случая на второинстнационното производство по обжалване определение за прекратяване на исковия процес. Касае се до хипотеза на обжалване на прекратително определение, поради което посочения начин на обжалване в диспозитива на съдебния акт , касаещи реда за факултативното обжалване във вр. с правилата на чл. 280 ал.1 ГПК, се явяват ирелевантни за допустимостта на обжалването. Посочените доводи на жалбоподателката в приложеното от нея изложение следва да се ценят в контекста на релевираните доводи за неспазване на процесуалните правила, довели до неправилното прекратяване на исковото производство.
По подадената срещу това определение частната жалба на Р. Т. Д..
Частната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване на срока за обжалване .Разгледана по същество тя е неоснователна.
Данните по делото сочат, че с исковата молба , подадена лично от Р. Д. е посочения адрес за призоваване –С., [жк], и уточнен имуществения интерес по заявения частичен иск за 1/100 от общия материален интерес ,за 814.56 лв. .Първоначално исковата молба е оставена без движение с указания за довнасяне на ДТ от 782 лв. при цената на иска от 81 456. 80 лв. По молба на адв. Д.С.- САК с адрес бул.’Ц. О.“ 8 , като пълномощник на ищцата Р. Д. , е направено искане да се отмени разпореждането за довнасяне на ДТ като се приема , че обжалваемия интерес е 814 лв., така както се сочи и поддържа по исковата молба или респ. се касае до установителен неотценяем иск и дължимата дължимата ДТ е 50 лв.Съдът е дал ход на делото при внесена ДТ от 50 лв.
Данните по делото сочат , че даденото адвокатското пълномощно на адв. Д. С. от САК е оформено като от страната „договор” –основание и предмет е посочено „ завеждане на иск и подаване на искова молба за имота на ул.Д.”, а от страна „пълномощно” е посочено , че процесуалните права за „да заведе и води делото до окончателното му завършване във всички инстанции/ първа, въззивна и касационно обжалване/ без клауза за ограничаване права на адвоката да получава съдените книжа, което би било в разрез с изрично упоменатото право да обжалва без ново пълномощно.
При тези данни изводите на въззивния съд, както по отношение редовността на процедурата по надлежно уведомяване на страната за прекратения исков процес чрез адвокат-повереника – адв.Д.С. – САК , така и по отношение на материалния интерес по делото, са правилни.
Посочения „предмет на договора” за оказване на правна защита и съдействие , а именно : „ предявяване на иска и подаване на исковата молба“ не може да се тълкува ограничително от гл.т. обема на процесуални правомощия на адвоката като процесуален представител в процеса , както законосъобразно е приел и апелативния съд.Данните сами по себе си сочат , че едно от посочените процесуални действия е извършено от самата ищца-подписването на исковата молба, а „пълномощното”, като обективирано волеизявлението за обема на правата по договора за правна защита и съдействие не съдържат никакво ограничение т.е. процесуалния представител може и следва да извършва всички процесуални действия вместо страната и от името и за сметка на упълномощителя си- страна по конкретния исков процес. Писмената молба – уточнение подадена и подписана от адв.Д. С. относно редовността на исковата молба , предприети в насока на отстраняване на констатираните от съда нередовности, също сочи , че процесуалните права по движение на делото в т.ч. и получаване на съобщенията не са ограничение. Разпоредбата на чл.32 т.1… е приложена точно относно обема права на адв.С..Полученото от него съобщение за прекратяване на делото е редовно връчено , за съдът не е било налице и правилно съдът е приел, че от датата на това връчване на съдебните книжа тече седмичния срок за обжалване .След като този срок е пропуснат, то правилно и законосъобразно апелативния съд е прекратил въззивното производство, приемайки въззината жалба за просрочена.не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.
Без коментар остават доводите за незаконосъобразност на определението за прекратяване на делото поради наличието на сила на пресъдено нещо по влязло в сила съдебно решение по гр.д. Nо 33261997 година на СРС по отхвърления положителен установителен иск на Р. Д. и заявения отрицателен установителен иск срещу С. о. , тъй като същите са извън предмета на обжалвания съдебен акт – за законосъобразност на определението за оставяне на въззивната жалба без разглеждане като процесуално недопустима , на основание 275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал.2 т.1 ГПК .
По подадената частна касационна жалба на С. община.
Определение Nо 800/ 03.05.2011 година по гр.д.Nо 302/2011 година на Софийския апелативен съд е от категорията на обжалваемите на основание чл. 274 ал.3 т.2 ГПК съдебни актове.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.Материалният интерес е израз на цената на иска, а в случая направеното искане за присъждане на разноските е над минимално определения от закона размер от 5000 лв.
При данните по делото и след направената преценка за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 , настоящият състав намира , че такива основания няма
Обуславящият извод на съда касаещ размера , в който може да се уважи искането за присъждане на разноските на ответника С. община за защита от посоченото адвокатско дружество , в размер на 1000 лв. касае преценката за прекомерността на платеното от страната възнаграждение с оглед на „фактическата и правна” сложност на делото.
На първо място , въпросът за допустимостта на предявяване на частичен отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответника по отношение на идеални части на недвижим имот и съответната / приложена / съдебна практика Определение Nо 117 от 09.05.2002 год. по ч.гр.д.Nо 187/2011 г.-ВКС 1 отд. на ГК, Определение от 10.03.2009 год. на РС-Шумен по гр.д.Nо 2683/2008 год., потвърдено с Определение от 10.06.2009 година по ч. гр.д. Nо 201/2009 година на ОС-Шумен , се явява неотносми, тъй като не са били предмет на обсъждане на съда. С обжалваното определение решаващият съд е приел, че разноските се дължат, но не в размера , в който са направени при хипотезата на чл. 78 ал.5 ГПК . След като съдът не е обсъждал проблема за функционалната връзка между цената на иска и сложността на делото то и поставения втори въпрос- за какъв е материалният интерес при така предявен иск с оглед дължимата адвокатска защита, въззивният съд се е произнесъл в противоречие, също се явява необуславящ”изхода на спора „и като такъв не може да бъде квалифициран като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК/ в който смисъл са разясненията на ТР 1./2009 година на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 182 от 08.02.2011 година по ч.гр.д. Nо 302/2011 година на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу Определение Nо 13529 от 4.10.2010 година на СГС-ТО,1-12 с. по гр.д. Nо 4915/2008 година за прекратяване на делото, като процесуално недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна жалба вх.Nо 4149/ 25.05.2011 година , заявена от С. о. чрез процесуалния представител адв. Г. А. – САК срещу Определение Nо 800 от 03.05.2011 година постановено по ч.гр.д. Nо 302/2011 година на Софийски апелативен съд , с което е изменено Определение от 05.11.2010 година по гр.д. Nо 4915/2008 година на СГС, ТО, 1-12 с., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :