О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 27.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1017 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.04.2010 год. по гр. д. № 872/2010 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.02.2010 год. по гр. д. № 3862/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 2101 от 27.07.2009 год. по същото дело, като е постановено личното име на ответницата П. да се чете П., а ЕГН й вместо [ЕГН] да се чете [ЕГН].
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата П. Д. Н., чрез пълномощника й адвокат Р. У. от АК – П., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли за обезсилването му и прекратяване на производството по поправка на очевидна фактическа грешка в решението на районния съд, респективно да бъде отменено, като неправилно, със законните последици от това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда въпроси, а именно: материалноправният въпрос за противоречие на формирана воля на съда в мотивите и диспозитива на решението му и процесуалноправният въпрос за произнасяне без поискана от ищците поправка на исковата им молба, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебната практика – приложени решения на ВКС.
Ищците Г. Б. П. и Д. К. П., чрез пълномощниците им адвокатите Н. М. и Л. М., поддържат становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респективно считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че производството по чл. 247, ал. 1 ГПК – за поправка на допусната в решението на първоинстанционния съд от 27.07.2009 год. по гр. д. № 3862/2009 год. очевидна фактическа грешка в собственото име и ЕГН на ответницата, е по инициатива на въззивния съд в негово определение от 12.01.2010 год. по гр. д. № 2755/2009 год. по повод издаване на изпълнителен лист по осъдителното му въззивно решение.
По същество въззивният съд приел, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в собственото име и ЕГН на ответницата, тъй като в хода на производството по делото последната не е правила възражение относно посоченото в исковата молба име и ЕГН, като последното не е и предпоставка за редовност на исковата молба. Напротив, самата тя, както в производството по делото, така и в производствата по приложените дела, е сочила като собствено име – П. и ЕГН – това посочено в исковата молба, което е грешно, с оглед събраните доказателства за верните такива. Поради това въззивният съд приел, че е налице несъответствие във външното изразяване на волята на съда при произнасянето му по отношение на ответника в производството, изразяваща се в посочване на собственото му име и ЕГН погрешно, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което е допусната поправката на тази грешка.
Следователно, решаващият извод в обжалваното въззивно решение е обусловен от произнасянето по въпроса за наличие на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно посочване на името и ЕГН на ответницата. По този релевантен за извода въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представените от касаторката решения на ВКС, тъй като направените в тях изводи относно наличието на грешка или не, са обусловени от установените по тях различни факти. По въпроса за същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване не е налице противоречиво произнасяне в обжалваното въззивно решение, тъй като и в него съдът е приел, че такова е налице – касае се за едно и също лице, по отношение на което съдът е формирал истинската си воля, изразена в решението му за осъждането на този ответник, но тази воля външно е изразена в погрешното изписване на собственото му име и ЕГН. Грешката е установена по съответния ред с данните, съдържащи се в националната база данни “Население”.
Формулираният от касаторката като процесуалноправен въпрос за произнасяне без поискана от ищците поправка на исковата им молба, което представлявало произнасяне “плюс петитум”, не е предмет на обсъждане в обжалваното решение и не е обусловил направения в него решаващ извод на съда. Позоваването на решение № 1262 от 26.11.2008 год. по гр. д. № 4303/2007 год. на ВКС, ІV г. о. е неуместно, тъй като в последното предмет на обсъждане е произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба с оглед активната процесуалноправна легитимация, обусловило и недопустимостта на въззивното решение, което е обезсилено на това основание от касационният съд. В обжалваното въззивно решение такъв процесуалноправен въпрос не е обсъждан, с оглед на приетото конституиране на страните в процеса, в това число и ответникът, който е един и същ, а не друго лице, за да се налага конституиране на друг ответник.
Отделно от това, следва да се посочи, че законът предвижда съдът по своя инициатива да поправи допусната очевидна фактическа грешка в решението, наред с предвиденото това да става и по молба на страните – чл. 247, ал. 1 ГПК. Поради това и оплакванията в тази насока, както и относно наличието на такава очевидна фактическа грешка касаят правилността на решението, но не обосновават наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 588 от 30.04.2010 год. по гр. д. № 872/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. Д. Н., чрез адв. Р. У. от АК –[населено място], касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: