O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 07.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1021 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 971 / 20.04. 2010 година на К. Л. Ф. и В. Л. Ф., като наследници на починалата по делото Е. З. Ф., М. И. В., В. П. В. , А. П. А. и З. Г. Г. Х. С. Г. и О. С. Г., като наследници на починалата по делото Е. З. Г. чрез процесуалния представител адв. С. П.- САК срещу Решение Nо 80 от 15. 02. 2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 481/2008 година на Софийския окръжен съд, с което е отказано исканото тълкуване и/или поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение Nо 846/30.12.2008 година
С обжалваното решение, въззивният съд по реда на чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ ои чл. 194 ГПК / отм./ е отказал да извърши тълкуване и / или поправка на очевидна фактическа грешка на влялото в сила въззивно Решение Nо 846 / 30.12.2008 година , постановено по същото дело с което изцяло отхвърлени им иск по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ е отменен до размер на 1/5 идеална част и е постановено ново решение , с което по реда на чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е признато по отношение на ОбСЗ[населено място], Държавно лесничейство-[населено място] и Р. управление на горите[населено място] , че ищците като наследници на А. З./ П./ В. имат право да възстановят 1/5 идеална част от ГОРА с площ от 35.8 дка в землището на[населено място], софийска област м.”Б.”, известна и като м.”Л.”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се мотивира с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .Поддържа се , че съдът се е произнесъл по материално-правния въпрос за правото на възстановяване собствеността на одържавени горски имоти / в конкретния случай гори/ въз основа на Закона за горите от 1958 година/ отм./, с който всички гори за обявени за държавна собственост, по който няма утвърдена практика. До момента този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата в хипотезите , когато горите се възстановяват на наследниците на общ наследодател като реална част с цифрово изражение от декари или идеална част от това , което се полага според ЗН на наследниците , а произнасянето му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Приложени са Решение от 10.06.2002 година на С. по гр.д. Nо101/2002 година, Решение от 05.10.2005 година по гр.д. Nо 83/2005 година на Районен съд- Самоков, Решение от 13.03.2006 година по гр.д. Nо 33/2006 година на Софийския окръжен съд, Решение от 09.03.2006 година по гр.д. Nо 1271/2005 година на Софийския окръжен съд, Решение от 01.08.2008 година по гр.д. Nо 338/2008 година на Софийския окръжен съд и Решение Nо 300 от 25.04.2005 година по гр.д. Nо 225/2008 година на Софийския окръжен съд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес предвид характера на производството.
Релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са налице .
Поставеният материално-правен въпрос за правото на възстановяване собствеността на одържавени горски имоти / в конкретния случай гори/ въз основа на Закона за горите от 1958 година/ отм./, с който всички гори за обявени за държавна собственост, в хипотезите , когато горите се възстановяват на наследниците на общ наследодател като реална част с цифрово изражение от декари или идеална част от това , което се полага според ЗН на наследниците , е въпрос обусловил, крайния изход на влялото в сила решение по същество. Този въпрос обаче не е предмет на производството нито за тълкуване на влязлото в сила решение по чл. 194 ГПК/ отм./ , в което производство съдът изследва въпроса дали е ясно изразена волята на съда , нито на производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.192 ал.2 ГПК / отм./ , в което производство съдът следва да разреши въпроса налице ли е разминаване във волята на съда между изразено в дипозитива на съдебния акт и мотивите му .
Основен процесуално-правен проблем на въпросите, разрешавани в производството по чл. 194 ГПК/ отм./ и това по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ – условията за тълкуване и в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, е напълно изяснен в практиката на съдилищата от гл.т. на обхвата на тълкуването и недопустимостта по пътя на тълкуването да се постанови резултат, различен от този по основното решение. В този смисъл липсва необходимост от ново произнасяне от страна на ВКС с оглед еднаквото прилагане на закона и развитие на правото.
Не може да се приеме , че е налице противоречива практика по см. на т.2 , тъй като посочените решение , са решения по същество на спора по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. а не решения , по които основният въпрос е този дали има несъответствие между изразената с дипозитива на решението воля на съда и мотивите на съдебния акт, като основание да се допусне исканата поправка на очевидната фактическа грешка, или неясна воля на съда –основание за тълкуване на съдебното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 971 / 20.04. 2010 година на К. Л. Ф. и В. Л. Ф., като наследници на починалата по делото Е. З. Ф., М. И. В., В. П. В. , А. П. А. и З. Г. Г. Х. С. Г. и О. С. Г., като наследници на починалата по делото Е. З. Г. чрез процесуалния представител адв. С. П.- САК срещу Решение Nо 80 от 15. 02. 2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 481/2008 година на Софийския окръжен съд, с което е отказано исканото тълкуване и/или поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно Решение Nо 846/30.12.2008 година .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :