О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 23.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч. гр. дело № 351 / 2010 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Т. А. С. и К. А. С. , и двамата с. П., чрез адв.К. С.- АК В. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 310 от 15.06.2010 година по ч. гр.д. Nо 589/2010 година на В. окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 950 от 28.04.2010 година по гр.д. Nо 2448/2009 година за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска, заявен и поддържан на основание чл. 19 ал.4 т.2 във вр. с чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 108 ЗС. Поддържа се , че обжалваното определението е неправилно, постановено в нарушение на закона и съставлява отказ от правосъдие.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с довод , че случая по делото е сходен с този , разрешен с Решение Nо 1991 от 15.01.2002 година по гр.д. Nо 316/2001 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 939 от 22.06.2006 година по гр.д. Nо 1317/2005 година на ВКС и е недопустимо да се отказва да се разгледа спор за материално право, поддържа се , че е налице противоречие с цитираните две решения , както и с Решение Nо 780/10.06.2003 година по гр.д. Nо 69/2003 година на ВКС- V отд., Решение Nо 24/01.02.1999 година по гр.д. Nо 1912/1997 година на ВКС IV отд.,Решение Nо 44 / 01.03.2004 година по гр.д. Nо 2600/2002 година на ВКС IV отд. и Решение Nо 122 от 17.03.2006 година по гр.д. Nо 2436/2004 година на ВКС IV отд. Поддържа се ,че произнасянето е от значение за развитие на правото за утвърждаване на принципа за произнасяне от въззивната инстанция по конкретните оплаквания за пороци на обжалваното определение , преграждащо пътя за разглеждане на спора ; за утвърждаване на принципа , че реституционните права съществуват по силата на закона и всеки има право да защити правото си на реституция , въпреки създаваните пречки от Общините за изпълнение на административната процедура по реституция.
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима и по отношение на двамата жалбоподатели.
С обжалваното определение, окръжният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на делото по заявените от К. А. С. и Т. А. С. искове за собственост по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 19 ал.4 т.2 във вр. с чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ , приемайки , че може да бъде защитено с иск за петиторна защита само на признато по силата на приключилата административна процедура по възстановяване на отчуждената собственост , право на собственост .
След преценка на наведените доводи и като съобрази данните по делото, следва да се приеме , че касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради липсата на законовите предпоставки за това.
Посочената категория обжалваеми съдебни актове в чл. 274 ал.3 т.1 ГПК- определения ,с които е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо по нататъшния ход на делото определение на съдилищата , може да бъде обжалвано пред третата инстанция само и доколкото жалбоподателят обоснове основанията за селекция , установени с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК. Липсата на конкретно формулиран процесуално-правен въпрос, свързан с правните изводи на съда , обусловили изхода на спора, в случая постановеното прекратително определение, и посочването дали произнесеното от решаващия съд по посочения въпрос противоречи на задължителна съдебна практика /т.1/, или се разрешава противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на определена правна норма с цел уеднаквяване на нееднозначната съдебна практика и за развитие на правото/ т.3/, не дават основание на касационния съд да извърши необходимата проверка на предпоставките за допустимост на самото касационно обжалване и съответно, доколкото това обжалване би било допустимо, да се произнесе по същество и по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
С приложеното изложение , жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. К. С. поддържат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Възприетата теза с обжалваното определение , че правото на собственост на недвижим имот , подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, при влязъл в сила административен отказ за възстановяване правото на собственост на бивша земеделска земя поради наличието на основания за приложението на изключенията по отношение възможността за реална реституция/ чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ/ , не може да се защити с иска за собственост, след като липсва успешно приключило за ищците реституционнно производство, не е в противоречие с цитираните съдебни актове. Разгледаните с цитираните съдебни актове/ решения на ВКС/ хипотези касаят възникнали по силата на реституцията права, които са обект на защита с ревандикационен иск по отношение на други субекти/ в т.ч. и на Общините/, в рамките на възникнала конкуренция на права/ респ. на правото на собственост . В настоящата хипотеза конкуриращи права на собственост между страните няма , тъй като на ицщите е отказано, с влязъл в сила административен акт да им бъде признато правото на реституция и възстановяване на претендираната собственост в реални стари граници.
Не е налице основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросите за обхвата на правомощията на втората инстанция , в рамките на осъществения контрол за законосъобразност в т.ч. и в частните граждански производства по жалба срещу прекратителни определения на съда , преграждащи по нататъшния ход на делото касаещи задължението да обсъди всички доказателства във връзка с наведените доводи на страните и застъпени защитни тези, са обобщени в задължителна съдебна практика- ТР 1/2000 на ОГСК на ВКС, прилагана неотклонно от съдилищата.
По изложените съображения и на основание 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 7242/05.07.2010 година, заявена от Т. А. С. и К. А. С. , и двамата с. П., чрез адв.К. С.- АК В. Т. срещу Определение Nо 310 от 15.06.2010 година по ч. гр.д. Nо 589/2010 година на В. окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 950 от 28.04.2010 година по гр.д. Nо 2448/2009 година за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска, заявен и поддържан на основание чл. 19 ал.4 т.2 във вр. с чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: