О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 28.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 534/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на С. К. С., В. К. В., К. С. С. и С. С. С., всички от гр. Б., с пълномощници адвокатите В. Г. и Е.. А., против въззивното определение от 27.09.2010 год. по ч. гр. д. № 1524/2010 год. на Б. окръжен съд. С него е потвърдено определението от 20.07.2010 год. по гр. д. № 472/2010 год. на Несебърския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателите иск, като недопустимо.
В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците Х. К. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Р. и К. Г. Г., чрез адв. Г. Г., оспорват наличието на основания за допускане на частната касационна жалба за разглеждане, респ. оспорват основателността й, по съображенията в писменото им възражение.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В представеното от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на ТР № 1/2001 год. на ВКС, т. 5 и ТР № 178/86 год., и т. 2 с оглед представената съдебна практика по конкретни дела, като считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за правния интерес от предявяване на установителния им иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 36 ЗОбС и чл. 33 ЗС е в противоречие с тях, което налага уеднаквяване на съдебната практика.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид доводите в изложението на касаторите и въз основа на данните по делото, намира, че поддържаните основания за допускане на касационното обажлване на въззивното определение не са налице.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения иск, като недопустимо, е приел, че у ищците липсва правен интерес от предявяването му. Дори и да се установи твърдението им, че ответниците не са собственици на основание наследство и реституция на процесните 15/54 ид. ч. от бившия имот пл. № 668 в кв. 72 по стария план на гр. Н., сега урегулиран в два УПИ, поради твърдяното от ищците обстоятелство, че същите не са подали заявление за възстановяване на собствеността, а такова единствено били подали те и същото не може да ги ползува, то това обстоятелство не би довело до отпадане на правните последици от договора за покупко-продажба с общината, с което ищците са обосновали правния си интерес от отрицателния установителен иск. Защото, както са поддържали, при положение, че ответниците не са собственици на тези идеални части, то само те, като съсобственици с общината, биха имали правото да изкупят частта на последната в урегулираните поземлени имоти.
Въззивният съд е приел, че изходът на предявения иск засяга правната сфера на трето лице, което не е страна по делото, което изключва правния интерес на ищците от предявяването на иска, доколкото същите не поддържат притежаването на спорните идеални части в размер на 15/54 на ответницата Х. Г., наследник на бившия собственик на отчуждения по ЗОЕГПНС имот.
Следователно, релевантният за извода на въззивния съд въпрос е този за липсата на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и за да се обоснове наличието на основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателите е следвало да се позоват на съдебна практика, в която произнасянето по този въпрос е в друг, противоречив смисъл от разрешаването му в обжалваното определение. Това не е така – в част от представената съдебна практика /опр. № 15/2009 год. по ч. гр. д. № 11/2009 год. на Б., опр. № 33 по гр. д. № 4535/2008 год. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, поради което и не представляващо съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, опр. от 20.02.2009 год. на ВОС, решение от 8.04.2009 год. по гр. д. № 1025/2008 год. на П., което няма данни да е влязло в сила, и др./ произнасянето по този процесуалноправен въпрос е в същия смисъл и не бележи някакво противоречие, което да обоснове необходимост от разглеждане на настоящата жалба с оглед уеднаквяване на съдебната практика по него. Напротив, произнасянето на въззивния съд е в съответствие както с представената практика, така и с трайната практика на ВКС, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Позоваването на т. 5 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 178/86 год. ОСГК е неотносимо към релевантния процесуалноправен въпрос, от който е обусловен направения от въззивния съд извод за недопустимост на производството, поради което и не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите формулирани от жалбоподателите въпроси относно приложението на разпоредбите на чл. 36 ЗОбС и чл. 33 ЗС не са относими към решаващия извод във въззивното определение.
В заключение – не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 1566 от 27.09.2010 год. по ч. гр. д. № 1524/2010 год. на Б. окръжен съд по подадената частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: