О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 13.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на дванадесети дексмври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч. гр.д № 423/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
С частна касационна жалба вх.Nо 2614/21.06.2011година [фирма] С. чрез Изпълнителния директор Д. Д. и адв.Я. В.- САК обжалва и иска да се измени Определение Nо 139 от 27.05.2011 година по ч.гр.д. Nо 201/2011 година на АС-Велико Търново , с което е отменено Определение Nо 192/22.03.2011 година по т.д. Nо 124/2010 година на ОС-Плевен и е постановено ново, с което се отменя Определение Nо 619 от 21.10.2010 година по същото дело, в частта , с която на основание чл. 78 ал.4 ГПК [община] е осъдена да заплати на търговското дружество ‘С. к.” АД С. сумата 52 800 лв. / петдесет и две хиляди и осемстотин лева / разноски по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона- чл. 78 ал.4 ГПК,
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довод, че по правния въпрос- налице ли е основание за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, когато в договор за правна помощ и съдействие страните са постигнали споразумение относно размера на дължимо адвокатско възнаграждение , в графа „платена сума „ е записана сумата, съответстваща на договорената и установява ли това записване в договора за правна помощ и съдействие „плащане „ на сумата АС- Велико Търново се е произнесъл в противоречие с Определение Nо 125 / 27.02.2009 година по ч. т.д.Nо 474/2008 година на ВКС-ТК –II отд., Определение от 07.04.2011 година по гр.д. Nо 215/2011 година на ОС-Кюстендил.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по въпросите – обвързано ли е присъждането на разноски по см. на чл. 78 ГПК, включващи възнаграждение за един адвокат , със задължителното условие за реалното му плащане от клиента до приключване на делото в съответната инстанция, за реалното изпълнение на договора за правна помощ и съдействие от страна на клиента като предпоставка за присъждане в негова полза на разноските за адвокатски хонорар по чл. 78 ГПК , в размера договорен от страните по него и достатъчна ли е договорката като основание да се присъдят разноските , с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика – Определение Nо 46/08.02.2011 година по ч. гр.д Nо 37/ 2011 година на ВКС-II г.о.
С писмен отговор , подаден в срока по чл. 276 ал.1 ГПК [община] оспорва релевираните основания за допустимост на касационното обжалване , поддържа теза, че между фактите по делата няма идентичност, поради което и посочената съдебна практика не може да бъде база за съпоставка. Оспорва частната жалба по същество, претендира разноски 1000 лв., юрисконсултско възнаграждение.
По подадената молба , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия като прежени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК , намира :
Доколкото поставените правни въпроси имат характер на обуславящи изхода на производството по присъждане на претендираните разноски , в хипотези на прекратяване на делото, то касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По поставените въпроси и на основание чл. 291 ГПК , настоящият състав на ВКС намира , че писмените типови Договори за правна помощ и съдействие по гражданските дела могат да бъдат „основание”, от гл.т. на договорен източник на облигационно вземане за разноски, когато в конкретния Договор за правна помощ и съдействие страните/ клиент- адвокат- повереник / са постигнали споразумение относно размера на дължимо адвокатско възнаграждение и този размер фигурира в графа „платена сума „ .Но това записване на конкретна сума не може да бъде приравнено и третирано като доказателство за „плащане” , т.е. на реално изпълнение на паричното задължение , с оглед на действащите ограничителни правила на ЗСч, ЗА и на ГПК . Решаващият съд е обвързано при произнасяне по искането за присъждане на разноски с посочената сума само и доколкото са налице категорични данни / писмени доказателства / за реално плащане на посочените / договорени / разноски по делото. Договорената сума е правно основание да се плати- т.е за изпълнение от страна на клиента и да се получи от страна на адвокат-повереника по делото, а самото плащане като реално изпълнение е основанието да се присъдят разноските от съда , доколкото не е налице възражение за прекомерност и основание за тяхното намаляване.
Разгледана по съществото и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 293 ал.1 ГПК , настоящият състав намира частната жалба на [фирма] С. за неоснователна .
Съдебното исково производство е образувано по заявения от [община] срещу търговско дружество [фирма] С. и [фирма] П. отрицателен установителен иск на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. С чл. 500 ГПК , с искане да се приеме за установено, че ? идеална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] с площ от 5 680 кв.м., заедно с ? идеална част от построените в имота обекти с идентификатор * с площ от 1044 кв.м. и сграда с идентификатор * с площ от 12 кв.м., не е собственост на [фирма], при цена на иска , определена на основание по правилата на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК от 810.737.80 лв.
С определение Nо 619/21.10.2010 година по гр.д. Nо 123/2010 година на ОС-Плевен, състав на окръжния съд е приел, че заявеният отрицателен установителен иск е недопустим и е прекратил производството, като на основание чл. 78 ал.4 ГПК е приел, че ответникът [фирма] има право на разноски по делото в размер на сумата 52 800 лв. /петдесет и две хиляди и осемстотин лева./
С молба по реда на чл. 248 ГПК [община] е направила своевременно искане за изменение на посоченото определение в частта за разноските , оспорвайки факта , че е налице действително плащане на посочената като дължим адвокатски хонорар сума, поддържа се тезата , че само действително направените разноски са дължими разноски и следва да бъдат заплатени от противната страна –когато сумата следва да е плати по банков път , плащането се удостоверява с писмен документ.
С Определение Nо 192 / 22 .03.2011 година , в производство по чл. 248 ГПК е изменил определение Nо 619/ 21.10.2010 година по същото дело като е намалил присъдените разноски, хонорар за защита от един адвокат на 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди лв./, приемайки , че с оглед на фактическата и правна сложност на предмета на делото именно размерът на намаления хонорар е адекватен.
С Определение Nо 139/27.05.2011 година , постановено по ч. гр.д. Nо 201/2011 година на АС-Велико Търново , състав на апелативният съд по частната жалба на [община] е отменил Определение Nо 192/22.03.2011 година изцяло и вместо него е постановил ново , с което е отменено Определение Nо 619/21.10.20110 година по гр.д. Nо 124/2010 година на ОС-Плевен.
За да постанови определението си , съдът е приел, че за защитата на търговското дружество [фирма] С. по делото действително е договорено възнаграждение-адвокатски хонорар за един адвокат от 52 800 лв., но също така е приел, че Договора за правна помощ и съдействие от 29.07.2010 година , в който е уговорено плащане „по банков път” , не може да послужи за доказателство без съответното приложение на документ за банков превод , че е налице реално изпълнение на плащането, а по делата съдът присъжда като разноски само доказаните разходи.
Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса , се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса , което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.
Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок.
Когато искането е направено в срок, за да бъде уважено претендираните разноски следва да са реално направени като разход, т.е. заплатени по делото като адвокатски хонорар било за съответната инстанция , било за процеса с оглед на резултата. Само доказаните разноски могат да бъдат компенсирани от противната страна , която не е станала причина за завеждане на делото. Няма причина в смисъл на законово основание , ако разноски са само договорени, но не са платени, те да се плащат реално НАПРАВО и ЕДИНСТВЕНО от другата страна в процеса, наред с нейните разноски.
В правилото на чл. 78 ГПК е залегнал принципа за недопускане на неоснователно разместване на блага между правните сфери на страните-като гражданско субекти . Разноски се дължат на спечелилата правния спор страна / в т.ч. и при прекратяване на делото /както с оглед на защитавания материален интерес и необходимостта от съдебна санкция с решението по същество, така и с оглед на неправомерното обедняване, свързано с разноските по тази защита.
Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК налага извод , че само ЗАПЛАТЕНИТЕ разноски за оказана адвокатска защита за съответната инстанция се дължат т.е. допълнително могат да се присъдят само доказаните с писмен документ, заплатени от страната-молител разходи за защита.
Определението на Апелативният съд е правилно законосъобразно, тъй като по делото , в рамките на обжалванията молителя- дружество [фирма] не е ангажирали необходимите писмени доказателства , с които да докаже реалното плащане на предендираните разноски по делото.
С оглед изхода на спора по частната касационна жалба в полза на ответната страна – [община] следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение за защита , но в размер на 1000 лв./ хиляда лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 293 ГПК и чл. 81 във вр. с чл. 78 ГПК , състав на Върховния касационен съд – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 139 от 27.05.2011 година по ч.гр.д. Nо 201/2011 година на АС-Велико Търново , с което е отменено Определение Nо 192/22.03.2011 година по т.д. Nо 124/2010 година на ОС-Плевен и е постановено ново, с което се отменя и Определение Nо 619 от 21.10.2010 година по същото дело, в частта , с която на основание чл. 78 ал.4 ГПК [община] е осъдена да заплати на търговското дружество [фирма] С. сумата 52 800 лв. / петдесет и две хиляди и осемстотин лева / разноски по делото.
Осъжда търговското дружество [фирма] С., с адрес на управление [улица]Nо 1 И представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д. да заплати на [община] сумата 1000 лв. / хиляда лева/ , разноски за касационната инстанция – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :