О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 23.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 531/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. А. Е., чрез адв. Ст. С., против въззивното определение от 2.11.2010 год. по ч. гр. д. № 874/2010 год. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 24.08.2010 год. по гр. д. № 6381/2010 год. на Русенския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по предявения от нея установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба, при констатацията по реда на чл. 130 ГПК на недопустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ поради просрочието му, въззивният съд приел, че срокът за предявяването на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е определен с параграф 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 год./ и същият е от категорията на преклузивните срокове, с изтичането на които се погасява правото на иск на страната. Измененията на ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 43/2008 год. не касаят разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и параграф 22 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и поради предявяването на иска след изтичането на определения в пар. 22 срок за това, същият е недопустим.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето по въпроса за очевидната колизия между параграф 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от 2007 год. и ЗИДЗСПЗЗ от 2008 год. е от голямо значение за правоприлагането, както и въпросът, дори и да има преклузия, от кой момент тече тя, вкл. и при случаите на обективна невъзможност за снабдяване с необходимите документи за реализиране на правата на ищците при предявяването на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице, тъй като за обосноваването му не са изложени съображения за необходимост от разкриване на точния смисъл на сочените правни норми, чрез тълкуване, налагащо се от неточно прилагане, или при поддържане на доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава. В случая, по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е налице утвърдена съдебна практика, която е непротиворечива както относно процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск, така и относно срока за предявяването му, като разпоредбата не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване точния й смисъл. Така, както е формулиран от жалбоподателката процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване на необходимост за тълкуване на разпоредбите, а доводите касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство. Още повече, че твърдяното изменение в чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е налице, нито въззивният съд се е произнасял по въпрос за колизия между сочените разпоредби.
Поради това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 835 от 2.11.2010 год. по ч. гр. д. № 874/2010 год. на Русенския окръжен съд, по подадената от К. А. Е., чрез адв. Ст. С., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: