O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 24.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 550 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 62278 / 09.09.2010 година на Й. С. К. от [населено място] срещу въззивно Решение от 30.07.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 11762/2009 година Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, респ. за неправилност поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон, както и на принципа reformatio in peius- основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта да се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, с което да се влоши положението на жалбоподателя и необходимите му другари в процеса, въпреки забрана на чл. 208 ал.2 ГПК / отм./, неангажирана от преценката на съда за правилност на решението, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на съдилищата по ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС т.14 и ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС т.10.
Поддържа се , че по изведеният процесуално-правен въпрос е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата- като се цитират Решение Nо 92/ 2003 година по гр.Nо 609/2002 година на ВКС-I отд. , Решение 202/2003 година по гр.д. Nо 592/2002 година на ВКС-I отд., Решение от 22.06.2006 година по гр.д.1646/2005 година на ВКС 4 отд., Решение от 22.11.2004 година по гр.д. Nо 262/2004 година на СГС, Решение Nо 636/04.12.2003 година по гр.д. Nо 144/2003 година на ВКС- I отд.
С касационна жалба вх. Nо 62583/10.09.2010 година на И. С. К. и А. С. К., чрез процесуалния им представител адв.К. К. – АК- П. обжалват възивно Решение от 30.07.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 11762/2009 година Софийския градски съд , в частта с която съдът е отменил решението на районния съд и е постановил решение по същество.
С касационна жалба се поддържа , идентично на първата – основания за отмяна по чл. 281 т.2 и 3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта да се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, с което да се влоши положението на жалбоподателя и необходимите му другари в процеса, въпреки забрана на чл. 208 ал.2 ГПК / отм./, неангажирана от преценката на съда за правилност на решението, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на съдилищата по ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС т.14 и ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС т.10.
Поддържа се , че по изведеният процесуално-правен въпрос е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата- като се цитират Решение Nо 92/ 2003 година по гр.Nо 609/2002 година на ВКС-I отд. , Решение 202/2003 година по гр.д. Nо 592/2002 година на ВКС-I отд., Решение от 22.06.2006 година по гр.д.1646/2005 година на ВКС 4 отд., Решение от 22.11.2004 година по гр.д. Nо 262/2004 година на СГС, Решение Nо 636/04.12.2003 година по гр.д. Nо 144/2003 година на ВКС- I отд.
С касационна жалба вх. Nо 68220/06.10.2010 година В. И. К., С. К. и И./ Г./ П. , чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. – САК обжалват въззивно Решение от 30.07.2010 година в частта , с която не е присъдена законната лихва по отношение на присъдените в тяхна полза суми за уравнение на дяловете.
Поддържа се , че решението е обжалваната част е неправилно, тъй като в делбата служебно се присъждат законните лихви по отношение на сумите за уравнение на дяловете-основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 4-64 т. 11 и ТР 34/71 година на ОСГК на ВС.
С касационна жалба вх. Nо 3303/17.01.2011 година В. И. К., С. К. и И./ Г./ П. , чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. – САК обжалват въззивно Решение от 1.12.2010 година за допълване на Решение от 30.07.2010 година по гр.д. Nо 11762/2009 година на СГС, с което молбата по чл. 193 ГПК / отм./ е оставена без уважение от отношение на искането им за присъждане на законната лихва върху присъдените суми с първоначалното решение.
Поддържа се , че решението е обжалваната част е неправилно, тъй като в делбата служебно се присъждат законните лихви по отношение на сумите за уравнение на дяловете-основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 4-64 т. 11 и ТР 34- 71 година на ОСГК на ВС.
С касационна жалба вх.Nо 72795/21.10.2010 година А. С. К. от [населено място] , приподписана от адв. С. Ц.- САК , обжалва и иска да се обезсили, респ. да се отмени /ако се приеме за процесуално допустимо/ обжалваното решение, в частта по извършване делбата на процесния недвижим имот- дворно място от 1040 кв.м., парцел * в кв. 22 м. „Д.- К. 1 ч.”, ул.”3-та” Nо 1 , заедно с построената в мястото къща , чрез присъждане на стойностния еквивалент на дяловете на съсобствениците, при зачитане на разпоредителна сделка на имота и правата на трети лица, извършена преди постановяване на решението за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288 ал.2 ГПК / отм., редакция преди ДВ. бр.124/1997 година / в полза на С. И. К..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо, а доколкото не се приеме тезата на касатора, то решението е постановено в грубо нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон , основания за касация по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се подържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по материално-правните въпросите – на каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално –правния въпрос може ли да се влоши положението на жалбоподател от въззивния съд , когато решението не е нито нищожно, нито недопустимо, които въпроси са разрешение , както и този за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и /или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника в противоречие с ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС , и съответно Решения по гр.д. Nо 350/ 2009 год. ВКС- 2 отм., и Решение по гр.д. Nо 4273/2008 г. ВКС-1 отд.
Поддържа се и основание по т.3 с довод , че липсата на съдебна практика налага произнасянето с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на В. И. К., С. К. и И./ Г./ П., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. – САК, с който отговор се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, както и евентуалната основателност на доводите за отмяна на обжалваното решение на останалите касатори. Останалите страни не са подали отговор на касационните жалби.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , с оглед на спазени те изисквания за обжлваем материален интерес над минимално определение в чл. 280 ал.2 ГПК и при спазване срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема ,че касационните жалби са процесуално допустими.
С обжалваното решение , Софийския градски съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 31.07.2009 година на СРС-29 с/в постановено по гр.д. Nо 832/1989 година и вместо него е постановил ново, с което е осъдил И. С. К., Й. С. К. и А. С. К., като наследници на починали С. К. да заплатят съответно на В. И. К. сумата 43 792 лв., парична равностойност на дела му от 4/18 идеални части от разпоредения делбен имот- УПИ –парцел * от кв. 10 по плана на Д. в.з. К.-1 част, ул.”3-та” 1 с площ от 1040 кв.м., ведно с построената вилна сграда, както и да заплатят на Я. И. П./ наследник на И. – Г. П./ сумата от 36 493 лв. и на С. К. – сумата 36 493 лв. парична равностойност на дела на всяка от тях от 10/54 идеални части от разпоредения делбен имот- УПИ –парцел * от кв. 10 по плана на Д. в.з. К.-1 част, ул.”3-та” 1 с площ от 1040 кв.м., ведно с построената вилна сграда, като е определил и дължимите ДТ.
С допълнително решение от 01.12.2010 година , постановено по гр.д. Nо 11762/2009 година на СГС-IV В с-в, е отказано да се допълни решението по същото дело от 30.07.2010 година за присъждане на законната лихва по отношение на сумите за стойностно уравнение на дяловете , считано от датата на влизане в сила на решението по възалагане по реда на чл. 193 ГПК / отм./.
След преценка на правните съображения на решаващия съд за начина на извършване на делбата след постановено решение за обезсилване на възлагателно решение по реда и на основание чл. 288 ал.7 ГПК редакция до ДВ. бр.124/1997 год. / отм./ по основното решение и за неуважаване на искането за присъждане на лихви по допълнителното решение на въззивния съд, в контекста на изведените от касаторите материално-правни и процесуални въпроси , в т.ч. и тези за допустимостта на обжалвания съдебен акт , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване следва да се допусне както следва :
=в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса може ли да се влоши положението на жалбоподател от въззивния съд, въпреки забрана на чл. 208 ал.2 ГПК / отм./ ,когато решението не е нито нищожно, нито недопустимо, като се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, които въпроси са разрешени , както и този за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и /или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника в противоречие с ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС , и съответно Решения по гр.д. Nо 350/ 2009 год. ВКС- 2 отм., Решение по гр.д. Nо 4273/2008 г. ВКС-1 отд. , Решение Nо 92/ 2003 година по гр.Nо 609/2002 година на ВКС-I отд. , Решение 202 / 2003 година по гр.д. Nо 592/2002 година на ВКС-I отд., Решение от 22.06.2006 година по гр.д.1646/2005 година на ВКС 4 отд., Решение от 22.11.2004 година по гр.д. Nо 262/2004 година на СГС, Решение Nо 636 / 04.12.2003 година по гр.д. Nо 144/2003 година на ВКС- I отд..
=в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 4-64 т. 11 и ТР 34/71 година на ОСГК на ВС.
= в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите на каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално –правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и /или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника , произнесени в противоречие с ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС , и съответно Решения по гр.д. Nо 350/ 2009 год. ВКС- 2 отм., и Решение по гр.д. Nо 4273/2008 г. ВКС-1 отд. , както и поради необходимостта да бъде преодоляна липсата на съдебна практика с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото.
При допускане на касационното обжалване се дължи заплащане и на пропорционална ДТ, която с оглед на установения материален интерес следва да бъде определена в размер на 985 лв./ деветстотин осемдесет и пет лева/, вносими от касаторите Й. С. К., И. С. К. и А. С. К., и 200 лв. / двеста лева / , вносима от касаторите В. И. К., С. К. и И./ Г./ П., в седмодневен срок от съобщението до него.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 62278 / 09.09.2010 година на Й. С. К. от [населено място], касационна жалба вх. Nо 62583/10.09.2010 година на И. С. К. и А. С. К. и касационна жалба вх. Nо 72795 / 21.10.2010 година А. С. К. от [населено място] срещу въззивно Решение от 30.07.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 11762/2009 година Софийския градски съд, В ЧАСТТА по извършване делбата на следния недвижим имот- ДВОРНО МЯСТО от 1040 кв.м.,съставляващо парцел * в кв. 10 м. „Д.- К. 1 ч.”, ул.”3-та” Nо 1 , заедно с построената в мястото къща , чрез присъждане на стойностния еквивалент на дяловете на съсобствениците, при зачитане на разпоредителна сделка на имота и правата на трети лица, извършена преди постановяване на решението за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288 ал.2 ГПК / отм., редакция преди ДВ. бр.124/1997 година / в полза на С. И. К..
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 68220/ 06.10.2010 година на В. И. К., С. К. и И./ Г./ П. , чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. – САК срещу въззивно Решение от 30.07.2010 година по гр.д. Nи 11762/2009 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА , с която не е присъдена законната лихва по отношение на присъдените в тяхна полза суми за стойностно уравнение на дяловете им от разпореденеия недижим имот.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3303/ 17.01.2011 година на В. И. К., С. К. и И./ Г./ П. , чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. – САК срещу въззивно Решение от 1.12.2010 година за допълване на Решение от 30.07.2010 година по гр.д. Nо 11762/2009 година на СГС, с което олбата по чл. 193 ГПК / отм./ е оставена без уважение от отношение на искането им за присъждане на законната лихва върху присъдените суми с първоначалното решение.
УКАЗВА на касаторите Й. С. К., И. С. К. и А. С. К., да внесат в седмичен срок дължимата пропорционална ДТ в размер на 985 лв. / деветстотин осемдесет и пет лева/ по сметка на ВКС.
УКАЗВА на касаторите В. И. К., С. К. и И./ Г./ П. , чрез процесуалния им представител адв. Р. Р. – САК да внесат в седмичен срок дължимата пропорционална ДТ в размер на 200 лв. / двеста лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………….. , за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК. На касаторите лично и чрез адвокат-поверениците Р.Р. и С. Ц. – САК да се съобщи задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: