О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 25.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 436 / 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба Р. Т. Р. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 232 от 21.07.2011 година по ч. гр.д. Nо 342/2011 година на АС-Велико Търново , с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима-просрочена въззивна жалба срещу Решение Nо 177 / 07.04.2011 година по гр.д. Nо 905/2010 година на ОС-Русе и делото е прекратено. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила, основание за отмяната му.
По делото е постъпил писмен отговор от страна на „К. О.”, с който се поддържа , че постановеното от апелативния съд определение относно просрочието на въззивната жалба на частната жалбоподателка е правилно, съобразено изцяло със закона и доказателствата по делото.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е основателна.
С посоченото определение, Апелативният съд в правомощията на администриращ съд по допустимостта на подадената от Р. Т. Р. въззивна жалба вх. Nо 5573 / 06.06.2011 година срещу Решение Nо 177 / 07.04.2011 година по гр.д. Nо 905/2010 година на ОС-Русе, е приел, че същата е просрочена , след като, като участваща в исковото производство страна, Р. Р. е получила съобщение за изготвеното решение на дата 12.04.2011 година , а въззивната жалба е подадена с дата 06.06.2011 година , поради което и на основание чл. 262 ал.3 т.1 ГПК е прекратил производството.
Съдът е мотивирал определението си , приемайки , че спирането на делото на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК, след постановяване на решението , при започналите да текат срокове за обжалване , не спира срока за обжалване по чл. 259 ал.1 ГПК на Р. Р. като страна , участваща на собствено основание като страна по спора.
Определението на апелативният съд е валидно, процесуално допустимо , но неправилно.Обжалваното определение е постановено при допуснато нарушение по приложението на чл.262 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл. 229 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл. 61 ГПК и чл. 227 ГПК.
Безспорно Р. Р. е самостоятелна страна по делото, наред с лицето , починало след приключване на устните прения и постановяване на съдебния акт , М. Р., съпруг на жалбоподателката. Не може да има спор , че като съпрузи, по отношение на спорния недвижим имот имат качеството на необходими другари , макар и всеки от тях като страна да може да действат самостоятелно в хода на исковото производство.
С получаване на обявлението за постановеното съдебно решение , срокът за обжалване на надлежната страна Р. Р. безспорно е започнал да тече , но не може да се приеме тезата на апелативния съд , че спирането на производството на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК, поради смърт на страна , не спира и срока на обжалване на неупражнилата до този момент правото си на жалба страна.Разпоредбата на чл. 61 ГПК е ясна и категорична.
Смъртта на страна по делото е обстоятелство, касаещо необходимостта да се издирят и конституират като страни, на основание чл. 226- 227 ГПК, наследниците по закон на починалата страна. Установеният в чл. 229 ал.1 т.2 ГПК 6 месечен срок е срок , уреден в защита не само на наследниците , които не знаят за процеса, респ. за постановеното решението на съда, което ги обвързва/ чл. 298 ал. 2 ГПК /, но и срок за надлежното протичане , т.е. за законосъобразността на исковия процес като такъв. Спирането на производството на посоченото основание следва да се разбира като своеобразен мораториум по отношение на страните за извършване на процесуални действия/ извън тези по издирване и конституиране на наследниците като страни и уведомяването им за процеса и етапа на негово развитие/, засяга всяка една страна .
Р. Р. освен като страна , участваща на лично основание , има и качеството на наследник по закон/ чл. 9 ЗН/ което и дава правото да бъде конституирана и като страна и на това основание. Като преживялата съпруга- наследник по закон , дори и да не е упражнила личните си процесуални права, с оглед на новото и процесуално качество, същата следва да може да упражни правата на покойния съпруг , чиито наследник е и законът и гарантира тази възможност.
Данните по делото сочат , че на дата 12.04.2011 година – т.е. датата на която Р. Р. е получила съобщението за изготвеното решение, тя само уведомява съда, че съпругът и е починал и иска спиране на съдебния процес по реда и на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК т.е. за срок от 6 месеца, без към този момент да подаде въззивна жалба .За нея , като страна – участник в процеса на собствено основание срокът за обжалване е започнал да тече , но за новоконституираните страни , този срок тече именно от този момент.
След като решението е обявено на жалбоподателката Р. Р. на 12.04.2011 година, двуседмичен срок за обжалване изтича на 26.04 2011 година. Определението на съда за спиране No 380 e от дата 19.04.2011 година , или следва , че за Р. Р. е изтекъл сам само част от срока за обжалване / една седмица, и е останала още една седмица от срока , в който има възможност да упражни правото си на жалба, след възобновяване на производството-арг. от чл. 61 ГПК.
Съдът е възобновил спрения на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК исков процес на 25.05.2011 година , поради което следва да се приеме , че срокът за обжалване на Р. Р. лично като страна по делото изтича една седмица след възобновяването или на дата 01.06.2011 година . Подадената на въззивна жалба вх. Nо 5573 / 06.06.2011 година се явява просрочена , подадена извън срока за обжалване за Р. Р. като страна по делото-участваща на лично основание , но четиринадесет дневният срок за обжалване по чл. 259 ал.1 ГПК като страна – наследник по закон на починала в хода на делото страна / макар и да е знаела за постановеното съдебно решение /, започва да тече от датата на възобновяване на спряното на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК съдебно исково производство . В случая след като възобновяването е с дата 25.05.2011 година , то двуседмичният срок за обжалване изтича на 08.06.2011 година , сряда , работен ден . Или подадената въззивна жалба от участващата в двойно качество –лично за себе си и като наследник по закон на починала в хода на производството страна , Р. Р. с дата 06. 06. 2011 година , е подадена срока по чл. 259 ал.1 ГПК и не е просрочена .Обжалваното определение на апелативния съд следва да се отмени и делото върне на същия за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивна жалба вх. Nо 5573 / 06.06.2011 година.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение Nо 232 от 21.07.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 342/2011 година на АС-Велико Търново , с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима /просрочена/ въззивната жалба на Р. Т. Р. срещу Решение Nо 177 / 07. 04.2011 година по гр.д. Nо 905/2010 година на ОС-Русе и делото е прекратено и
ВРЪЩА делото на Апелативен съд В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въъзивната жалба на Р. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :