О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. С., 28.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1277 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.01.2010 год. по гр. д. № 1994/2009 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 22.06.2009 год. по гр. д. № 10534/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. В. М. срещу Ж. В. М. иск за признаване на по-голям дял в размер на 7/8 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака им, подробно описано в решението, поради по-голям принос в придобиването му, на основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./ и отменил първоинстанционното решение само в частта му относно дължимата държавна такса за производството.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът П. В. М. с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, като се постанови друго, с което искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение към касационната жалба касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, обусловено от произнасянето по въпроса за съвместния принос на съпрузите за придобиване на имуществото по противоречив начин от този по две посочени решения – на П. районен съд по гр. д. № 861/2007 год. и на С. окръжен съд по гр. д. № 353/2007 год., които не са представени с изложението. Поддържа, че е налице съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосновано с многобройността на сходни житейски казуси и значим обществен интерес.
Ответницата Ж. В. М., чрез пълномощника й адв. Р. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за определяне на по-голям дял на ищеца от общото придобито по време на брака на страните имущество – недвижим имот, лек автомобил и движими вещи, въззивният съд е приел, че по-високият размер на получаваното от него трудово възнаграждение само по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от придобитото имущество, след като приносът на другия съпруг се изразява в полагане на труд и грижи за домакинството и детето от брака, влагане на дарени от родителите парични средства, изтеглен и погасяван по време на брака потребителски кредит за строежа на сградата. При това положение не е установено по несъмнен начин значително надхвърлящ приноса на единия съпруг над този на другия в придобиването на общото имущество, поради което и приел предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 3 СК /отм./ за неоснователен.
Следователно, релевантен за изхода на спора е изводът на съда за приноса на съпрузите в придобиването на имуществото, придобито по верме на брака им, прекратен с развод, с оглед правното основание на предявения иск – по чл. 28, ал. 3 СК от 1985 год. /отм./. Предявявайки този иск ищецът сам е поддържал наличието на съпружеска имуществена общност на придобитото имущество, по-голям дял в която общност е претендирал, поради твърдения по-голям негов принос, изразяващ се в размера на получаваното трудово възнаграждение. Затова и поставеният от него материалноправен въпрос за оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ е неотносим към предмета на спора за определяне на по-голям дял от придобитото общо имущество, по който липсва и произнасяне от въззивният съд. Поради това и посочената от касатора съдебна практика – цитираните две решения на районен и окръжен съд, освен че не са представени с изложението, са и неотносими към релевантния въпрос. Както е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поради това и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по посочения от кастора въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл в решението си, както в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, така и в тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Извън горното, по релевантния за спора въпрос е налице и задължителна практика – ППВС № 5/72 год., която не е загубила действието си и в която са дадени разяснения по приложението на чл. 14, ал. 4, предл. 2 от СК от 1968 год. /отм./, възпроизведена в чл. 28, ал. 3 СК от 1985 год. /отм./. В него е прието, че основанието за определяне на по-голям дял е когато приносът на единия съпруг явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг. Явното и значително несъответствие в приноса следва да бъде установено не само на базата на съпоставка на трудовото възнаграждение на съпрузите, а следва да се има предвид полагания труд на съпрузите в домакинството, за отглеждане на децата и създаване на спокойна обстановка за живот, както и всички други обстоятелства от значение за материалното благосъстояние на семейството, с която практика въззивният съд се е съобразил при решаването на настоящия спор.
Следва да се посочи и това, че приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да бъде обосновано с многобройността на подобни казуси, обуславящи значим обществен интерес, тъй като както законът, така и разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поставят различни изисквания за обосноваване на наличието му, свързани с тълкуването на закона с оглед уеднаквяване на съдебната практика по точното му прилагане.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 92 от 20.01.2010 год. по гр. д. № 1994/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд, по подадената от П. В. М. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: