O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 14.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 312 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 36758/18.11.2011 година на Р. Ж. Г., И. Д. Г. , К. Ж. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д., В. К. Д., всичките от [населено място] приподписана от адв.М. Н.- АК В. срещу Решение Nо 1170 от 19.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 774/2011 година на ОС-Варна.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ оставил в сила решението на районния съд , с което е отхвърлен като неоснователен предявения отрицателен установителен иск, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, с искане да се приеме за установено по отношение на ответниците И. С. Д. и Д. И. Д.,както и по отношение на участващите в производството трети-лица помагачи И. И. И. и С. И. Ж., че същите не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], кв.В. , представляващ реална част от 350 кв.м., от ПИ Nо * по ПНИ на с.о.”Б. д.” с площ от 350 кв.м. / триста и петдесет кв.м./по скица на в.л. контур в жълт цвят, а за разликата над 350 кв.м. до пълната площ на имота от 600 кв.м. отхвърлителното решение е обезсилено и производството прекратено поради липса на правен интерес.
С касационната жалба се поддържа , че решението е неправилно, необосновано досежно извода, че не е опровергана доказателствената сила на Удостоверение Nо 84 от 14.12.1988 година за предоставеното право на ползване на И. И., правилното разпределение на доказателствената тежест за установяване на надлежно учредено право на ползване и наличието на постройка по см. на §4 ЗСПЗЗ като основание за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , с довод, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса „сграда ли е по см. на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ постройката в процесния имот” в противоречие с Решение Nо 1263/1.11.2007 год. по гр.д. Nо 1150/2006 г. на ВКС-I. отд.,Решение Nо 1385/29.11.2006 год. по гр.д. Nо 2440/2005 год. на ВКС-IV отд., Решение Nо 773/05.07.2006 година на ОС-Варна , Решение от 13.05.2004 год. по гр.д. Nо 2784/2002 год. на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по материално-правния въпрос за приложимостта на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , който е разрешен от въззивния съд в смисъл обратен на Решение Nо 1749/2005 год. по гр.д. Nо 1108/2004 на ВКС-IV отд./ няма сграда и само се поменава за отстоянията , но не се сочат конкретните изходни данни /, и по процесуално-правния въпрос за разпределението на доказателствената тежест – но се сочи в коя хипотеза на чл. 280 ал.1 ГПК се поддържа допустимостта на обжалването.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване поради наличието на обобщена задължителна съдебна практика по първия въпрос, която е съобразена от въззивния съд , а вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото с оглед характера на заявения иск и при данните за спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи , поставените въпроси и заявените основания за допустимост, настоящият състав намира , че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване.
По въпроса „сграда ли е по см. на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ постройката в процесния имот” не може да се поддържа основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – т.е. поради противоречиво разрешаване от съдилищата , след като с ТР 2/13.09.2011 година по тълк.д. Nо 2/1011 година на ОСГК на ВКС по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, публикувана на официалния сайт на ВКС месеци преди изготвяне на касационната жалба.Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не може да бъде поддържано при условие, че е налице задължителна съдебна практика.Ако е налице задължителна съдебна практика , то целта на допускане на касационното обжалване отпада , правомощието на ВКС по чл. 291 ГПК а именно да даде задължителни разяснения по тълкуването на закона , е безпредметно при наличие на ТР на ОСГК по същия въпрос.
Решението на въззивния съд е в смисъла на този по цитираната задължителна съдебна практика, поради което и не е налице основание за евентуална допустимост/ ако произнасянето бе в обратен смисъл./в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По поставения въпрос за приложимостта на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , също не може да бъде допуснато касационно обжалване. Въпросът е извън предмета на спора, касаещ отричане правата на ползувател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се касае до хипотеза на застрояване на терена , предоставен за ползване. Ограничения по §4 б ПЗР на ЗСПЗЗ касаят различна от тази по делото хипотеза т.е. други факти и друг фактически състав – а именно на трансформация на предоставено за право на ползване в право на собственост на незастроено място, бивша земеделска земя.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 36758 / 18.11.2011 година на Р. Ж. Г., И. Д. Г. , К. Ж. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д., В. К. Д., всичките от [населено място] приподписана от адв.М. Н.- АК В. срещу Решение Nо 1170 от 19.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 774/2011 година на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :