О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
[населено място], 10.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1327 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 19.07.2010 год. по гр. д. № 290/2010 год. В. окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.05.2010 год. по гр. д. № 250/2009 год. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. М. И. от[населено място] против С. Н. К. и А. И. К. от същото село иск за ревандикация на дворно място с площ 18 кв. м., находящо се на границата между имотите на страните.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Е. М. И. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето от въззивния съд по въпросите, свързани с правната квалификация на предявения иск и допускането на нова експертиза във въззивното производство, е в противоречие с разясненията в ТР № 1/2001 год. относно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд, както и с представените решения по гр. д. № 664/2007 год. на Б. окръжен съд и гр. д. № 120/2008 год. на Б. районен съд, без данни същите да са влезли в сила. Поддържа се, че произнасянето по горните процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците С. и А. К., чрез процесуалния им представител адв. В. Б., поддържат в представения писмен отговор становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за предаване от ответниците владението върху площ от 18 кв. м., находяща са на границата между съседните имоти, собственост на страните, е отхвърлен, въззивният съд приел, че границата между двата съседни парцела съвпада с регулационния план на селото и не е била измествана. Изводът е обоснован със заключенията на единичната и тройната техническа експертиза, приети в първоинстанционното производство, както и неоспорените от ищцата писмени доказателства – протокол от 1967 год. за строителна линия на оградата и протокол от 1968 год. за строителна линия на сградата в имота на ответниците.
Следователно, поставеният от касаторката в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос за определяне на правната квалификация на предявения иск не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Във въззивното решение липсва произнасяне на съда по поставения процесуалноправен въпрос, а оплакванията на касатора за произнасяне по непредявен иск представлява касационно основание за отмяна на решението, съгласно чл. 281, т. 2 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящето производство. Отделно от това, правната квалификация на иска се определя от твърдените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане, сочещи на ревандикиране на спорната площ, която ищцата твърди да е нейна собственост, като включена в границите на собствения й урегулиран поземлен имот и владяна от ответниците без основание. Г. обосновава извода за липса на основание и за служебно допускане до касационно обжалване при хипотеза на въпрос от значение за нищожноста или недопустимостта на обжалваното решение, с оглед т. 1, изр. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
И вторият посочен процесуалноправен въпрос относно допускане на нова техническа експертиза във въззивното производство с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК не представлява въпрос, който да е включен в предмета на делото и който да е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Оплакването на касаторката представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не може да се обсъжда в настоящето производство, поради което и липсата на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, последните не са и налице – представените две решения по граждански дела няма данни да са влезли в сила, решението по гр. д. № 74/58 год. ОСГК на ВС, както и ТР № 1/2001 год. на ВКС не сочат на противоречиво произнасяне по определен въпрос, релевантен за изводите по настоящето дело, а представените определения на ВКС по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице и съображения за обосноваване на значението на обуславящите изхода на спора въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена законова разпоредба или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 от цитираното тълкувателно решение разяснения. Липсата на такива съображения, както и изложеното от касаторката оплакване за неправилна квалификация на предявения иск, както и недопускане на нова техническа експертиза във въззивното производство потвърждават извода за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 2, респ. т. 3 ГПК, които в настоящето производство не подлежат на обсъждане.
В заключение следва извода за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 24 от 19.07.2010 год. по гр. д. № 290/2010 год. по описа на В. окръжен съд, по подадената от Е. М. И. от[населено място], В. област касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: