O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 11.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 642 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1655 /26.06.2008 година от В. Г. Й. и Г. К. Й., и двамата от[населено място], приподписана от адв. М.З. АК- Д. срещу въззивно Решение Nо 152 от 28.05.2008 година по гр. възз.д. Nо 248/ 2007 год. на Добричкия окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с тезата , че въпросът за приобщаване на част от имот към парцел на несобственик може ли да го направи собственик и губи ли си действителния собственик правото да защити собствеността си на приобщената част е разрешен в противоречие с Решение Nо 2098/20.12.2002 година по гр.д. Nо 2665/2001 година на IV отд. и с Решение Nо 1816/ 10.11.1998 година по гр.д. Nо 1456/1998 година V отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , а съгласно Определение Nо 182/30.04.2010 година на ВКС-II отд. е налице изискването за обжалваемия интерес над 1000 лв. , поради което същата следва да се приеме за процесуално допустима.
С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция по жалба на В. А. и А. А., е отменено решение на районния съд и е постановено ново, с което е отхвърлен иск на В. Г. Й. и Г. К. Й. по чл. 108 ЗС за предаване владението на 3.02 кв.м. собствен недвижим имот, включени към съседен парцел, застроен с масивна пристройка – покрит проход на регулационната граница и за осъждането им за преустановяване нарушаване правото на собственост, на основание чл. 109 ЗС чрез премахване на оградата.
Основният мотив на решаващият съд , за да отхвърли заявените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС е този , че попадането на постройката „закрит проход” с площ от 3.02 кв.м. от имота на ищците, при усвоена част от чуждия имот от 0.27 метра на север и 0.40 метра на юг”, е незначителна с оглед на притежавания от същите имот с площ по НА Nо 137/1991 година от 1 170 кв.м., а отклонението на точи от стената на сградата от регулационната граница е близка до допустимата грешка по чл. 18 от Наредба Nо 3/28.04.2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти/КК/ и кадастралните регистри/ КР/. Отклонението и завземането на чуждия терен е незначително и изключва ревандикирането на имота в този обем. Приемайки , че съгласно влезлия в сила ЧИЗРП от 1997 година/ преди завеждане на делото/ е одобрено свързано застрояване на двата парцела по чл. 106 ал.5 т.2 ППЗТСУ/ отм./, решаващият мотив на съда е , че е допустимо строителство на границата, което следва да се третира като ограничение на правото на собственост по см. на чл. 53 ЗС.
След преценка на наведените доводи и релевирани основания, настоящият състав на ВКС намира , че соченото , като основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, противоречие с практиката на съдилищата и по-конкретно с цитираните решение , не е налице . Решение Nо 2098/20.12.2002 година по гр.д. Nо 2665/2001 година на IV отд. е постановено по иск по чл. 32 ал.1 т.2 З. /отм./ за поправка на грешка в кадастралната основа и е неотносимо към спора по чл. 108 ЗС и този по чл. 109 ЗС, а Решение Nо 1816/ 10.11.1998 година по гр.д. Nо 1456/1998 година V отд. касае отграничаване предмета на спора по исковете за собственост и тези за поправка в кадастралната основа, поради което също е неотносимо към настоящия спор и конкретно към мотивите на въззивното решение , обусловили крайния правен резултат по заявените искове, както е посочено по-горе.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , проверяващият наличието на релевираните основания за допустимост съдебен състав следва да се констатира наличие / по представената съдебна практика по изложението на касатора/ на решения на съдилищата по повдигнатите материално-правни или процесуално-правни въпроси, по които ВС/ВКС няма формирана задължителна или трайна съдебна практика, и които въпроси – при спор по приложението на конкретна правна норма или правен институт, се интерпретират по различен, в смисъл на противоположен, начин и прилагането му е нееднозначно въпреки сходните правно-релевантни факти.
С касационната жалба е поставен като съществен въпрос, по който няма произнасяне на решаващия съд по спора по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС и не са обосновали крайния правен резултат.Искът по чл. 108 ЗС не е уважен , не защото е прието, че се касае до приобщаване на неправомерно завзетата част от 3.02 кв.м. към чуждия имот , а защото навлизането в тези кв.м. е в рамките на отклонението при нанасяне имотните граници по КК.Ето защо липсата на въпрос , касаещ приложимостта на конкретна правна норма или институт на правото, който се разрешава по различен начин от съдилищата, изключва възможността за се преодолеят законите изисквания за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1655 /26.06.2008 година от В. Г. Й. и Г. К. Й., и двамата от[населено място], приподписана от адв. М.З. АК- Д. срещу въззивно Решение Nо 152 от 28.05.2008 година по гр. възз.д. Nо 248/ 2007 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :